Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Добре.

— Трябва да се издигнем над кулата. Можем да използваме моята совалка.

— Има ли подобно нещо от другата страна на Оз — попита Ричард, докато се издигаха.

— Друга кръгла кула ли? Да, има.

— А друг надпис?

— Не, друг надпис няма.

— Интересно. — Ричард погледна надолу и възкликна: — Ей, покривът не е равен! Това е първият наклон, който виждам тук.

— Има още един — каза Карсън.

— Другата кула?

— Да. — Сега се носеха точно над върха.

— Франк. — Сребристите вежди на Ричард Уолд се сключиха. — Другата кула огледален образ ли е на тази?

— Не.

Ричард изглеждаше доволен и Хъч разбра защо.

— Така се нарушава закономерността — каза тя. — Правата линия, прокарана между двете кръгли кули, не минава през централната.

— Уникално явление на Оз. Франк, на друго място това наблюдава ли се?

— Аз поне не знам да има такова.

— Добре. Значи трябва да се съсредоточим само върху тези кули. — Той се завъртя, за да се опита да засече всички ориентири. — Къде е центърът на града?

Карсън му показа.

— А другата кула?

— На север. — Той посочи. — Защо?

— Не знам още.

— Франк, измерили ли сте наклона на покрива?

— Не. Мисля, че никой не го е направил. Че защо ни е?

— Не знам точно. Погледни го обаче. Най-ниската му част е от страната, която е най-близка до центъра на града. Като погледнеш към стената, наклонът се увеличава.

— Не схващам.

— Всичко това са само предположения. Важи ли същото и за другата кула?

— Не съм сигурен, че разбирам въпроса ви.

— Ти каза, че там покривът също е под наклон. Дали и той е най-нисък от страната, която е най-близко до центъра на Оз?

— Не си спомням. — Личеше, че не разбира защо някой би се интересувал от подобно нещо. — Искате ли да се смъкнем надолу, за да поогледате покрива?

— Не, мисля, че видях достатъчно, благодаря. Трябва да направим още нещо и после бих искал да дойда с теб до Храма.

— Ричард. — Хъч, която беше предусетила, че ще стане така, се опита да използва най-сериозния си тон, да му намекне хич да не си прави оглушки. — Не забравяй, че от нас се очаква да отведем тези хора оттук. А не да ги подстрекаваме към обратното.

— Зная, Хъч. И няма да забравя. — Той стисна ръката й. Фликинджъровите им полета просветнаха.

— Внимавай — предупреди го тя.

— Какво друго трябва да свършим?

— Трябва ни възможно най-точно измерване на наклона. На двете кръгли кули. Освен това трябва да проверим дали най-ниската част на всеки от покривите се намира по посока на централния квадрат. — Той й намигна и се засмя. — Може би вече разполагаме с нещо.

6 юни, 2202 г.

Скъпи Дик,

… Слава богу, че ги има кръглите кули и наклонените покриви. Това са единствените неща, които придават нотка на разум в цялата работа.

Щеше да се изненадаш, ако ни беше видял как се държим.

Съвсем тихи. Говорехме с приглушени гласове, сякаш всички се страхувахме, че някой ни подслушва. Дори Франк Карсън. Ти не го познаваш. Франк е човек, който не би отстъпил пред нищо, но дори той се оглеждаше през цялото време. Истината е, че по тези улици се усеща някакво присъствие. Човек просто не може да не го усети.

Бедната Хъч. Тя не вижда никакво обяснение и поради тази причина към края на пътуването ни беше на ръба на умопобъркването. Дори аз, който имам известни прозрения (и съм сигурен, че знаеш за какво се отнасят те), също се чувствам доста объркан. Оз не е място за хора, чието въображение не е достатъчно развинтено…

Ричард Уолд до братовчед си Дик

Получено в Портланд, Орегон, 24 юни

На борда на „Алфа“. Неделя, 6 юни; 18:30 ч.

Хъч беше доволна, че се връща на „Винкелман“. Той беше тромаво модулно превозно средство, състоящо се от пръстени (три за това пътуване), свързани чрез централна ос. Когато го наближи, тя задейства светлините му и те очертаха силуетите на сензорите, контролните уреди и антените. Корабът беше уютен и познат — утилитарна и безусловно човешка машина, която се носеше на фона на звездния екран, станал изведнъж обезпокоителен.

Настроенията в далечния космос обикновено не й влияеха, както на повечето хора, които пътуваха сред различните светове. Но тази вечер, о, тази вечер корабът й беше толкова скъп! Би било добре, ако имаше компания, ако имаше някой, с когото да поговори, някой, който да е до нея — но и без компания тя се чувстваше облекчена, че е у дома си, че може да заключи вратите и да си сготви нещо.