Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Права си. Разбери какво е лепилото и ще спечелиш Нобелова награда.

Неделя, 11:46 ч.

На мониторите нещото приличаше на пришълец от старите приказки. Пратеник на Всемогъщия. Карсън се чудеше как ли е изглеждало небето над Египет по време на първото пришествие. Каква е била прогнозата за времето в Содом. Какво са видели от стените на Йерихон.

Нещо дълбоко в инстинктите му даваше знак, че свръхестественото идва. И докато гледаше как тази очевидно ядосана космическа аномалия се приближава, Карсън се сдоби с религия.

Но докъде можеше да го доведе това? Възможно ли бе наистина да има същества с космическа мощ? Ако тук щяха да се срещнат с такова, то то показваше доста обезпокояващ интерес към по-слабо развитите раси. Глупав бог, който не понася прави ъгли и ги разрушава. Нещо, което създава сериозни неприятности на дръзналите да нарушат Божията заповед да се строят само кръгли неща.

Прехвърли набързо религиозните и романтични изкуства на Нок и Куракуа, както бяха отразени в записките на Маги, за да намери някакви връзки. И откри няколко. На едната планета имаше един облачен демон, който по ужасяващ начин напомняше за нещото в небето. А на другата един мрачен бог с червени очи и плющящи пипала се появяваше от бурята.

14:11 ч.

През пропитите с газолин небеса проблесна светкавица и по предното стъкло започна да бие етилов дъжд. Анджела щеше да се издигне по-нависоко, над атмосферата, но турбулентността беше голяма и се увеличаваше, така че не беше сигурна, че ще успее да се приземи безопасно, когато се наложеше.

Беше ту ужасяващо, ту омайващо. Совалката се носеше и спускаше. В моментите, когато не се бореше, за да запази контрола си над машината, тя си мечтаеше за слава. Винаги щяха да свързват името й с това явление. Дори можеше някой ден да носи името й: Морган. Харесваше й как звучи, повтаряше си го наум. Представяше си как бъдещите учени започват лекциите си: „Известни са няколко категории Морган…“

Е, можеше и да не стане така.

Карсън си представяше вълна от драконови облаци, дълги по хиляди светлинни години, които излизат от Бездната на неустоими дяволски талази. И как поглъщат цели светове с прецизността на часовников механизъм. Избутвани в системата от пулса на някакво космическо сърце. И то не една вълна. Три вълни. Може би хиляди вълни, чиито гребени са разделени от по 108 светлинни години.

С каква цел?

Дали се случваше навсякъде? По цялото протежение на Ръката? От другата страна на галактиката?

— Големият телескоп — каза той.

— Моля? — попита Хъч.

— Телескопът на Бета Пас. Беше насочен към Магелановите облаци.

— Да не би да си разбрал защо?

— Може би. Строителите са знаели за драконите. Мислиш ли, че са се опитвали да разберат дали другите места са по-безопасни? Отвъд тази галактика?

— Хубав въпрос — каза тя.

16:00 ч.

„Нап“ приближаваше откъм слънцето. Карсън си говори надълго и нашироко с Дейвид Емъри. Въпреки забавянето във времето, разговорите го отвличаха от ужасите от пътуването през това ожесточено небе. Емъри го разпитваше за всичко: за условията в пристанищния град, какво бяха видели в космическата станция, как бяха открили дракона. Изрази съболезнованията си по повод на загубата на колегите им. Беше познавал Маги, беше работил с нея, възхищаваше й се.

— С Джордж лично не се познавах — каза той.

Карсън и Хъч си бяха разменили местата. В пилотската кабина Анджела попита Хъч дали разбира защо Емъри разпитва толкова много.

— Не очаква, че ще оцелеем — усмихна се криво тя. — Не иска да останат неясни неща. Заради това задава всичките си въпроси сега.

17:54 ч.

Бяха оставили дракона зад гърба си. Както и слънцето. И преминаха на нощната страна. Но на хоризонта се виждаше призрачно червено проблясване. Под тях повърхността като че течеше, мека и лъскава от снега.

— Ще продължим още един-два часа — каза Анджела — и тогава ще потърсим някоя равнина, колкото може по-гладка, където нищо няма да може да падне върху нас.

Картината, която пристигаше от „Нап“, показваше, че аномалията така се е разпаднала, толкова е намаляла, че не може да се каже точно къде е. Сякаш се беше разляла из цялата система.

В прицелната зона, снимана от камерите, небето бе изпълнено с вряща светлина.

19:52 ч.

Совалката премина над една верига глетчери и се понесе ниско над обширен плосък район. Бяха изминали приблизително половината път около планетата.