Джек Макдевитт - Машините на Бога

Направиха си кафе.

— Има логика — каза Карсън. — Ние през цялото време знаехме, че местните жители са минали през всичко това и са оцелели. Освен може би градското население. — Той я погледна сериозно. — Мисля, че си права. За Оз де. Кога се сети?

— Преди няколко часа. Мислих колко много Оз прилича на град. Кого са се опитвали да заблудят? — Тя го целуна леко по бузата. — Чудя се дали са разбирали какво представляват тия неща? И откъде са идвали?

— Аз пък се чудя — каза Анджела — дали по този начин е започнала организираната религия. — Всички се разсмяха.

Пак просветна. Този път по-близо.

— Може би трябва да обърнем малко внимание на бурята — предложи Хъч.

Анджела кимна.

— Май наистина идва насам, нали?

Падна още една мълния, по-наблизо, и освети кабината.

— Мисля, че ни е видяло — каза Хъч.

— Ей! — Анджела я стисна за рамото. — Гледай да не ти гръмне въображението от пренатоварване.

— Просто си святка — прошепна Карсън.

За да вземе някакви предпазни мерки обаче, Анджела запали двигателите.

— Какъв е обхватът на сензорите ни в момента? — попита Хъч.

— Нулев. Ако трябва да летим, ще бъде абсолютно слепешката.

Дълга светкавица потече между земята и небето и за момент равнината се освети от край до край. После пак изчезна. Изтътна гръм.

— Наистина идва насам — прошепна Анджела.

— Мисля, че не е хубаво да излетим в този вятър, ако не се налага — каза Карсън. Тъкмо щеше да добави нещо, когато едно огнено кълбо проряза небето. Видяха го как прекоси тъмнината от дясно на ляво, как спря и започна да става все по-ярко.

— Копеле мръсно! — извика Анджела. — Обръща към нас. — Дръпна лоста и совалката подскочи във въздуха. Вятърът виеше. Петното в нощта пламтеше — синьо-бяла звезда, която изгаряше, за да се превърне в нова.

— Закопчейте се! — извика Хъч.

Совалката се издигна рязко и светлото кълбо мина под тях. Чуха последвалия рев, усетиха ударната вълна и видяха как към небето изригва бял гейзер.

Хъч погледна Анджела:

— Странен метеорит, а?

— И на мен така ми се струва.

Вятърът ги повлече, направо ги издуха към небето.

Докато Анджела се опитваше да свали совалката към повърхността, до тях удари гръм и нощта се изпълни със светлина. Електронните уреди замряха и совалката се заклатушка като луда. В пилотската кабина нахлу пушек.

Анджела задейства противопожарната система, балансира совалката и отново започна да я издига.

— Горе е по-безопасно — каза тя.

— Не! — извика Карсън. — Долу! Свали ни долу!

— Франк, трябва да можем да маневрираме. Долу ще сме неподвижна мишена.

— Не, Анджела. Кацай!

— Ти си луд — обади се Хъч.

Удари още един гръм.

— Кацай — повтори Карсън. — Веднага!

Хъч го гледаше на монитора си. Той събираше контейнерите с кислород, които бяха подготвили.

Анджела бутна лоста напред.

— По-добре е да се опитаме да се издигнем — запротестира тя.

— Как може човек да се издигне над метеорите? — попита Карсън съвсем спокойно.

Статусните лампички премигнаха, но продължиха да светят. В задната част нещо експлодира и совалката се изпълни с рев. Започнаха да падат.

— Улучи ни! — извика Хъч.

Небето беше изпъстрено със светкавици.

— Петдесет метра — предупреди Анджела. — Кацаме.

Удариха се в равнината, като изхвърлиха фонтани от сняг и пепел. Друг метеор летеше през небето точно към задната част на совалката. Видяха го как спира и започва да става по-ярък.

— Навън — изкрещя Карсън. — Бягайте!

Хъч се търколи в снега, стана и побягна.

Карсън беше точно зад нея.

— Тичайте — извика той. Носеше три контейнера. Изпусна единия, но не се върна да го вземе.

Огненото кълбо се приближаваше откъм веригата възвишения на север.

Побягнаха. Снегът беше твърд и се трошеше под краката им. Хъч падна отново. Мамка му!

— Сигурна ли си, че знае какво прави? — попита Анджела.

— Да — отвърна Хъч. — Давай по-бързо.

Метеорът оставяше огнена следа. От него се отделяха късове и падаха надолу.

— Лягайте! — извика Карсън. Хвърлиха се в снега.

Огнената топка улучи совалката и я взриви. Право в целта.

Земята се разтърси, ледената равнина се освети и тримата бегълци потънаха сред ураган от сняг и почва. По енергийното поле на Хъч трополяха камъни и отломки.

Когато поутихна, Карсън включи фенера си. На мястото на совалката видяха само един кратер.

Анджела потръпна, погледна небето, погледна и фенера и каза:

— Я изгаси това чудо.