Джек Макдевитт - Машините на Бога

Карсън се подчини.

— Щом казваш. Но мисля, че вече няма да ни се случи нищо.

Тя се опита да се зарови в снега, да се скрие от облаците.

— То въобще не преследва нас — каза Карсън.

— Как така? — изненада се Анджела.

Пак засвятка.

— Правите ъгли — обясни той. — Целило се е в совалката. Твоята летяща кутия.

През следващите няколко часа електричеството в небето изчезна. Тримата седяха тихо и гледаха как бурите утихват.

— Мисля, че разбирам защо жителите на Куракуа са използвали образа на Строителите, за да изобразят смъртта — каза Франк.

— Защо? — попита Анджела.

— Ами те са посредникът. Идват — и след тях идва смъртта. Вероятно не са си правили труда да се приземяват, да се представят и да обясняват какъв е проблемът. — Той се усмихна. — Знаеш ли, Хъч, Ричард беше прав. Извънземни няма. Всички сме хора.

— Като Джордж — каза тя.

— Да — каза Карсън. Погледна Анджела и обясни: — Не са можели да спрат проклетите неща и заради това са създали конструкции, които да ги привличат. Просто са им дали какво друго да нападат.

— Хрумна ми нещо — каза Анджела. — Това — и тя махна към небето напосоки — е част от вълната, която е ударила Бета Пас около петхилядната година преди новата ера, Куракуа — хиляда години преди новата ера, и Нок — около четиристотната от новата ера. Горе-долу. Нали?

— Да — отвърна Карсън.

— И върви към Земята. — Тя изглеждаше доста разтревожена.

Карсън сви рамене.

— Имаме девет хиляди години да се справим с проблема.

— Знаеш ли — каза Хъч — Джанет спомена, че вече може да сме се срещали с тия неща. Според нея А-вълната е унищожила Содом.

Анджела присви очи.

— Содом ли? Може би. — Тя погледна Карсън с усмивка. — Но не съм сигурна, че разполагаме с толкова време, колкото мислиш. B-вълната е все още на път към нас.

Хъч се премести по-близо до другарите си. B-вълната, тази, която беше ударила Бета Пас тринайсет хиляди години преди новата ера, а след това и Куракуа, трябваше да е относително близко до Земята.

— На около хиляда години — каза тя.

— Е — заключи Карсън, — както и да е. Дали са девет хиляди или само хиляда, пак мисля, че имаме достатъчно време.

По лицето на Анджела премина сянка и тя каза:

— Мисля, че това е много сходно с думите на Строителите на монументи.

Не е направена нито една успешна проба на облака Омега по време на полет. До момента всички опити да се предадат сигнали чрез различни обекти са безуспешни. (Вижте също отличната монография на Ейдриън Елемент „Загадката Омега“, публикувана в Приложение III, където ще намерите задълбочена дискусия на засегнатите теоретични проблеми.)

Единствените опити да се стигне с кораб с екипаж под най-външните слоеве са направени на 3 и 4 юли 2211 г. от Мег Камбъл на борда на „Паскуарела“. Камбъл прави два последователни опита на 800 и 650 метра. При третия не се връща.

За да се направи подробен анализ на облаците Омега, очевидно трябва да се изчака развитието на нови технологии.

Джанет Алегри, „Пътищата на Бога“

Изследователски институт, Принстън, Ню Джърси. Април, 2231 г.

Дори днес за Строителите на монументи се знае съвсем малко. Дълбоко под пристанищния град на Бета Пасифика III има обширни руини. Предполага се, че датират от ерата Колоас, т.е., ерата на Строителите. (Името означава „хора на вселената“ и явно е включвало и други интелигентни видове.) Разкопките са правят с необходимите предпазни мерки. Това, което се знае в момента, е, че предположението на Присила Хъчинс — че голяма част от колоасите са напуснали дома си — е вярно. Те са планирали, започнали и може би завършили междугалактически скок.

Оцелели представители на вида още съществуват на родната планета. Те са малцина и са стигнали до състояние на почти пълно дивашко съществуване. Сред тях не е открит нито един, който да има някакъв спомен за предишната им слава, освен съхраненото в митовете и легендите.

Последните проучвания подкрепят мнението, че обитателите на космическата станция на Бета Пас III са били свидетели на разрушаването на родната си планета от облак Омега и са предпочели да умрат в космоса пред това да се върнат на опустошеното си родно място. Проучванията продължават.

Опитите да се изследват облаците Омега (които не получиха името на Анджела Морган) досега са безуспешни. Приема се, че способността на облаците да поддържат компактния си вид се дължи на силни електромагнитни полета, но никой досега не е обяснил по задоволителен начин как точно става това.