Джек Макдевитт - Машините на Бога

Докато четеше доклада му за посещението на 4418, тя почти чуваше гласа му. И тук, както навсякъде, Харли беше намерил неща, които да привлекат интереса му. Беше открил вулканична и сеизмична дейност на най-невероятни места, а също и някаква магнитна аномалия около един от газовите гиганти. Беше направил серия измервания за слънцето и се беше забавлявал с изчисляването на датата на окончателното му изчезване.

Тъй като Законът на Боуд им казваше къде да търсят планети, те не бяха правили задълбочено проучване. Значи можеше да са пропуснали други обекти в системата, дори обекти с планетни измерения.

Дали двата облака бяха били тук по онова време?

— Давай!

Хъч натисна бутона и от дулото избликна рубинен лъч. Карсън усети как косъмчетата по ръцете му настръхнаха. Лъчът беше с дебелината на молив. Проблесна през целия пейзаж и се впи в леда.

— Добре стана — каза Хъч, след което се обърна към Анджела: — Завърти надясно съвсем мъничко. Добре. Задръж така.

Карсън се прицелваше. Проследи вертикалната линия по фасадата на скалата. Там започна да се оформя облак от пушек. Лед, сняг и скални късове полетяха надолу и закриха гледката.

— Може да ни трябва много повече време, отколкото очаквахме — каза Карсън.

Комуникаторът иззвъня. Викаха ги от „Ашли“.

— Докладвай — чу се гласът на Анджела. Обаждаше се Тери.

— Имам още малко информация.

— Слушам.

— Нито един от двата обекта не е в соларна орбита. Просто минават през системата. Не са част от нея.

Сигурен ли си? — попита Анджела скептично.

— Да, сигурен съм. И още нещо: поддържат паралелни курсове. И освен това се движат с почти една и съща скорост.

Карсън се усмихна на Хъч — може би щяха да се срещнат с „дракона“. Усмивката му стана още по-широка, когато чу, че Анджела си поема дъх така, сякаш стои пред връхлитащ влак.

Намеси се и Хъч:

— Скоростта — каза тя. — Каква е скоростта?

— Две хиляди и осемстотин за далечния, като намалява. Трийсет и две за приближаващия и се увеличава.

— Скоростта на вълната — каза с надежда Хъч. — Движат се със скорост, много близка до тази на вълната.

Карсън се опита да не дава ход на въображението си.

— Джанет, ти какво мислиш?

— Същото като теб.

Може би тъкмо това трябваше, това мъничко окуражаване от единствения друг професионален археолог в експедицията. Резервите на стария полковник отпаднаха, погледът му проблесна.

— Тери — попита той, — на какво разстояние ще се приближат?

— До нас ли? Ами единият вече е отминал. Другият ще дойде в рамките на трийсет милиона клика. Плюс-минус няколко.

— Колко голям каза, че е?

— 23 000 километра широк. Понякога.

— Понякога ли? — попита Хъч. — Какво е това чудо?

— Не знаем. Не е сфера. Получаваме много разнообразни данни. Може би са фалшиви. Трудно е да се каже.

Димът висеше пред скалата.

— Звучи ми така, сякаш драконът наистина е дошъл — каза Хъч.

— Прибързано заключение — отвърна Карсън. Но изражението му издаваше пристрастността му.

— Според мен все пак си е облак — намеси се Драфтс.

— Да погледнем пак — каза спокойно Анджела.

Трийсет минути по-късно вече се бяха струпали в подслона и наблюдаваха пристигащите картини. По-далечният обект беше почти колкото мъглява звезда, неясно петно сред обилния дъжд. Другарчето му обаче си беше гръмотевичен облак, осветен заплашително отвътре, като буря на хоризонта точно след залез-слънце.

— Е — каза Анджела, сякаш това единствено възклицание обобщаваше необяснимото. — Каквото и да е това, дори самият факт, че има нещо, е вече значим. Навлизането на извънсоларен обект в планетна система е доста рядко явление. Просто не мога да повярвам, че се случва точно когато сме в този район. А тъй като тези неща са две, готова съм да се обзаложа, че има и още. Доста повече.

— На мен ми прилича на вълна — каза Хъч.

— Не казах точно това.

— Няма значение.

— За нещастие — намеси се Джанет, — ако това е нашето същество, няма да можем да го разгледаме много подробно.

— И защо не? — попита Карсън.

— Трийсет милиона клика не е толкова близо.

— Това не е проблем — каза Хъч. — Ако Анджела е права, много скоро ще се появи и друго. Мисля, че трябва да довършим нашия Оз и да видим какво ще стане.

На „Ашли“ Джанет и Драфтс се редуваха да наблюдават пристигащите сигнали.

За разлика от многото привърженици на твърдата наука, които тя познаваше, той имаше интереси и извън собствената си област. Имаше чувство за хумор, умееше да слуша и я поощряваше да говори за нещата, които я интересуваха. Тя си даде сметка, че ако трябва да прекара цяла година затворена с някого в метална кутия, Драфтс ще е най-подходящата компания.