Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Искам ти да управляваш совалката — започна Карсън. — Хъч каза, че може да й е трудно да се справи и че ти си най-добрата в това отношение.

— Щом искате. — На Хъч й се стори, че Анджела май си е наумила нещо. — Совалката, разбира се, е много тясна. Така че четирима души ще са множко.

— На мен изобщо не ми се ще да режа планини — каза Джанет, която също бе с тях. — Ако искате, ще помагам тук.

На сутринта совалката се отдели от „Ашли Тий“ и започна да се спуска. Анджела беше изчислила траекторията и се плъзнаха в горните атмосферни слоеве без проблем.

Натам вече стана трудно. Вятърът блъскаше по панелите и запращаше цели потоци обилен дъжд по прозорците. Карсън се заоплаква на висок глас.

— Всичко е наред — каза Анджела. — С такава совалка теченията винаги се усещат много силно. Не се притеснявайте, ще издържи.

Появиха се планински вериги, снежни дюни и океан с цвят на кафе. Нямаше и следа от разумно присъствие. Никаква.

След около час приближиха набелязаната зона, разположена отвъд пълна с тиня река. Пейзажът беше изпъстрен със снежни виелици. Светлината беше призрачна смесица от червеното на слънцето и воднокафявото, което идеше от гиганта, носещ се на хоризонта като китайски фенер. Мрачно и студено.

Анджела зави на юг и каза:

— Десет минути.

Равнината стана по-гладка. Отново се появи вятър и повърхността се скри сред вдигнатия сняг. Небето беше червено, но не като по залез-слънце, а по-скоро като пепеливия цвят на облаците след горски пожар.

Появиха се първите плата.

— Долу са — каза Драфтс.

— На запад има дъждовна буря — каза Джанет. Над мъглата с цвят на горчица се носеха оранжево-сиви облаци. — Много е силна.

— Джанет. — Драфтс я погледна. — Кажи ми нещо.

— Какво?

— Какво правиш през свободното си време? Когато не преследваш космически вълни.

Вдясно от нея имаше няколко тъмни екрана — скенерите за широкия обхват, които продължаваха да търсят нещо необичайно в системата. Слънцето, планетите и спътниците, кометите, скалите и отделните късове бяха извадени от екрана. Всичко друго, което по някакъв начин се различаваше от обичайното, чак до края на системата, щеше да бъде регистрирано.

И тя му отговори погрешно — както правеше винаги.

— Не знам вече — каза тя. — Наистина не знам.

Приземният екип докладва, че са се приземили.

Задействали сме два сателита, за да имаме денонощна комуникация. Имаме в орбита радар, който да насочи кораба от Нок, когато пристигне.

Ще добавя, че това е най-необичайната задача, в която участвам. Изглежда, никой не знае какво точно търсим.

Т. Ф. Драфтс

„Ашли Тий“

LCO4418-IID (Делта). Събота, 14 май; 17:45 ч. средноевропейско време.

Бурята вилнееше и скриваше всичко освен по-високите плата, които приличаха на сива флотилия, придвижваща се в ръждиви води. Четирите, които си бяха избрали, се намираха в най-западната част на равнината.

Хъч си мислеше, че Карсън е бил повлиян от кулите в ъглите на централния квадрат в Оз на спътника на Куракуа. Когато му го спомена, той се изненада, но после се съгласи, че може би е така.

— Бих искал и тук да се получи същото — каза той. — Да се направи квадрат, като за целта се използват квадрати. Не сме толкова способни, че да го постигнем напълно, но можем да направим нещо много подобно.

Задната част на най-голямото от четирите плата се сливаше с една планина. Точно това щеше да им създаде най-много работа и поради тази причина избраха горната му точка, за да построят базата си там.

Платото беше голямо. Ако тръгнеха по ръба, щяха да им трябват поне десет часа, за да го обиколят. Блокирани от снежната буря, те не можеха да преценят размера му на око, но знаеха, че са се заели с много амбициозна задача.

— Тази вечер ще останем тук — каза Карсън. — Утре сутрин ще му мислим.

Анджела посочи едно тъмночервено петно на изток и каза:

— Вече е сутрин. Но ти си прав — да изчакаме да свърши бурята. Тогава целият проект ще изглежда доста по-смислен.

И се усмихна сухо.

— Нещо ново? — попита Джанет.

— Няма нищо. Мисля, че спят.

— Имаме ли данни за времето?

— Лошо е. Мисля, че тук винаги е лошо. Не съм сигурен. Не ме бива в метеорологията.

Екраните работеха. Даваха сведения за изразходваната енергия, за късо- и дългообхватните скенери, за височината и орбиталната конфигурация. За нивото на горивото. За условията за живот както на кораба, така и на совалката.