Джек Макдевитт - Машините на Бога

Джанет беше доволна от развоя на събитията. Въпреки враждебното си настроение към проекта, Драфтс беше приятна компания, пък и имаше чувство за хумор. Корабът беше комфортен и животът на него си беше направо приятен.

Тъкмо се канеше да подхване някакъв лек разговор, когато той се смрази. Почти в същия момент се включи една от алармите.

— Дълъг обхват — каза той.

Два от екраните светнаха и показаха оптична и сензорна картина от някакъв мъгляв обект. Обхватът беше дванайсет астрономически единици.

Драфтс се намръщи.

— Странно.

Проектиран диаметър: 23 000 км.

— Неправилна форма — каза Джанет.

— Май си имаме допълнителна планета. — Той извика на екран архивите от предишното проучване. — Не трябва да е там. — Загледа се в данните. — Прилича на облак. Водород и прах. Малки количества желязо, въглерод, формалдехид и силикатни частици.

— Значи е облак. — Джанет не разбираше защо е толкова озадачен.

— Анджела би могла да каже повече от мен за това, но не мисля, че облаците са толкова малки. По принцип са доста по-големи.

— Какво има във вътрешността? — попита Джанет.

— Не знам. Не можем да проникнем вътре.

Той увеличи образа на пета степен и го разшири. Продължаваше да е замъглен.

Делта. Неделя, 15 май; 10:45 ч.

Ветровете се отдръпнаха като по команда. Повърхността на платото се успокои и тримата вече можеха да видят нагънатата оранжева планетна повърхност. Анджела извади совалката от снега, който се беше натрупал около нея, после всички слязоха и започнаха да сглобяват базата.

След два часа вече бяха издигнали един RK/107 — херметичен подслон по последна технология, който се състоеше от тройка свързани (но напълно отделни) купола в сребристо и черно. Снегът беше мокър и тежък и пречеше на движенията им, така че когато се прибраха, бяха напълно изтощени. Междувременно се разрази друга буря и видяха как над тях се оформят тежки облаци. Този път обаче заваля дъжд. Падаше на тежки, подобни на сироп капки, които тракаха по прозорците, след което се стичаха надолу като амеби. Проблесна мълния.

— И това ми било редки електрически бури — изхъмка Анджела.

— Между другото — каза Карсън, — ако това е наистина газолинова атмосфера, защо светкавицата не взривява всичко?

— Няма кислород — отвърна тя. — Ако имаше кислород, щеше да се получи страхотен фойерверк.

Базата беше едно малко бижу. Имаха си лични помещения, баня, кухня, комуникационен център и зала за съвещания. По всички външни стени имаше поляризирани прозорци. Разполагаха с удобни мебели, музика, огромна база данни, прилична храна.

— Можеше да е и по-зле — каза Анджела, свикнала на живот при доста по-спартански условия.

Изглеждаше замислена. И когато Хъч я попита какво й се върти в главата, тя за миг се поколеба. После каза:

— Не съм много сигурна. Приближава пенсионирането ми. Всъщност не искаха да ме пуснат на тази експедиция. Мисля, че това е лебедовата ми песен. — Сивите й очи засияха. — Това е най-интересната експедиция, в която съм участвала. Сериозно. Надявам се да открием нещо, за да мога да си тръгна с почести.

— Дори да е дракон?

— Разбира се — отвърна Анджела. — Особено ако е дракон.

— Няма да мине много близо.

Джанет се ровеше в докладите на „Ашли“. Корабът беше изследвал много звезди, предимно на средна възраст, стабилни, от тип G — кандидати от първостепенна важност в изследванията за обитаеми светове и други цивилизации. Засега не намираше в докладите нищо подобно на онова, което наблюдаваха.

Екранът вдясно показваше облака. Не се беше променило почти нищо. Беше само малко по-ясен, но заради увеличението и до известна степен от намаления обхват.

— Ей! — Драфтс се вторачи в устройствата. — Май си имаме още един.

— Какво?

— Още един облак.

Джанет седна до него.

— Къде?

— Изключително дълъг обхват. — Той посочи с пръст данните, а тя извика на екрана изображението. — Този е от другата страна на слънцето, отдалечава се от нас. Намира се почти в края на системата.

— Не можем ли да получим по-добра картина?

— Много е далече. — Той търсеше нещо в базата данни. — Но и него го няма в архивите. — Той я погледна. — Нито един от тези два обекта не е бил тук, когато са правили първото проучване.

— Или пък са ги пропуснали.

— Това е доста невероятно. Може би е по-добре да осведомим Анджела.

Току-що бяха излезли от купола, когато долетя гласът на Драфтс:

— Имаме две аномалии — каза той.