Джек Макдевитт - Машините на Бога

В късния следобед на седми май направиха обратния скок в реално пространство.

В моментите, когато беше откровен със себе си, Карсън си даваше сметка, че не очаква да открият нещо. Той всъщност не вярваше в съществуването на вълната. Звучеше любопитно, но наистина не му се вярваше. Сега той стоеше на мостика на „Ашли Тий“ и се чудеше какво прави тук.

Тримата оцелели членове на първоначалния екип отдавна бяха разбрали, че не могат да крият чувствата си един от друг, така че Карсън не се изненада, когато Хъч дойде, застана зад него и каза:

— Понякога просто трябва да си опиташ късмета и да се оставиш в ръцете на съдбата.

Започнаха проучването като най-напред огледаха за изкуствени обекти из цялата система. Показанията бяха негативни, което не означаваше, че не може и да има нещо, а че ако го има, то е или на значително разстояние, или е малко, или е скрито зад някое естествено тяло.

Въпреки настроението си — всички бяха на мнение, че може би преследват призраци — бяха разочаровани.

Анджела се зарови в архивите от първата експедиция на 4418.

— Доста типична система — каза тя на Хъч. — Какво ще правим сега?

Червеният гигант запълваше всички екрани.

— Вертикални и перпендикулярни линии — отвърна тя. — Просто ще направим няколко прави ъгъла.

Карсън прекара доста време в търсене на подходящо място. Обясни стратегията си подробно и Анджела му показа топографски карти от предишното проучване. Решиха да използват един голям спътник, който се движеше около втората планета: 4418-IID Делта.

Драфтс го извика на екрана. Приличаше на малка екзотична планетка в сребристо и златисто по здрач. Облаци се носеха над оранжеви снежни полета, азотни морета, метанови блата и извити планински вериги. Лежеше в сянката на тънките пръстени на по-голямата планета.

— Данните за атмосферата показваха водород, метан, азот, както и малко етан, водороден цианид и етилен. Разстоянието от планетата беше 650 000 километра. Период на въртене: 13 дни. Диаметър: 5300 километра. Температура при повърхността: -165°С, измерена на екватора. Гравитация при повърхността: 0,37. Орбитален период: 11,14 дни. Възраст: около 4,7 милиарда години с коефициент на грешка десет процента.

Видяха как в южното полукълбо изригна един леден вулкан. Над един от океаните валеше сняг, а близкото крайбрежие беше под ударите на обилен дъжд.

— Голяма буря — каза Анджела. — Долу има доста етанол, а температурата е подходяща. — Тя се усмихна. — Няма да се изненадам, ако открием петролни езера.

Карсън откри на юг това, което упорито беше търсил: на около двайсет градуса под екватора имаше обширна равнина, пълна с плата.

— Тук — потупа той с пръст по екрана. — Ето тук искам.

С помощта на Хъч Драфтс свали три от външните камери на кораба. „Ашли Тий“ щеше да остане полусляп, но можеха да минат и така. Захванаха здраво една подставка за лазера и триножници за камерите.

— Кажи ми как ще се свързваме — помоли Карсън, когато в ранния следобед на третия ден заобиколиха газовия гигант. Щяха да влязат в орбита около Делта малко след закуска.

Хъч нагласи една от камерите, които им трябваха за наблюдението, и разпъна триножника (щяха да го захванат в леда).

— Ще сложим камерите на земята, около мишената. Ще пуснем два комуникационни сателита. Ако камерите видят нещо, ще изпращат информацията до сателитите, които пък ще я препращат до „Пойнт Зебра“. Сателитите са заоблени. Няма никакви прави ъгли.

— А какво ще стартира камерите?

— Внезапно и съществено увеличаване на електрическата активност или на температурата. Всяка камера си има собствена сензорна система и ще действа независимо от другите. Ако стане нещо, ще получим сигнал.

— Ами обикновените електрически бури? Те няма ли да задействат камерите?

— Според Анджела тук почти няма гръмотевици и други обичайни явления, които да задействат сензорите. Ако това стане — сви рамене тя, — много лошо. Някой ще трябва да излезе.

— Да излезе? — Това не беше сигналната система, за която си беше мечтал Карсън. — В „Пойнт“ няма ли да могат да разберат дали тревогата е фалшива? Имам предвид като видят картината.

— Те няма да получат никаква картина. Образите ще се съхраняват в сателитите. Единственото, което ще се случи, е задействането на алармата.

— А защо да не изпращат картина?

— Не могат. Комуникацията в хиперпространството изисква много енергия. Ние просто не можем да произвеждаме достатъчно за сложни съобщения, освен ако не възнамеряваме да използваме генератора на „Ашли“, което означава да се обречем на оставане тук. Така че правим каквото можем: изпращаме звуков сигнал.