Джек Макдевитт - Машините на Бога

Тя не скри изненадата си.

— Ще уредим това. Какво друго?

— Нещо достатъчно голямо, че да може да бъде използвано за команден пост.

— Добре — каза тя. — И това може да стане. Но ще трябва да се разпишеш за тия работи.

— Благодаря. Много съм ти задължен, Мелани.

— Така си е. Имаш ли нещо против да ми кажеш за какво става дума?

Той не виждаше защо да крие.

— Не, разбира се. Какво ще кажеш да закусим заедно?

„Ашли Тий“ представляваше група от четири цилиндъра, които се въртяха около една централна ос. Беше отрупан със сензорни и комуникационни устройства. Хъч вече беше говорила с екипажа му и каза с усмивка:

— Имаме си знаменитост.

Знаменитостта беше пилотът на кораба — Анджела Морган, която беше станала почти легендарна.

Анджела беше висока и стройна, с посребрена коса и сиви очи. Хъч никога не я беше срещала, но знаеше много за нея. Анджела беше направила множество от първите полети по време на началните години, беше разширила границите на магнитните технологии и беше действала като основна движеща сила зад много от механизмите за безопасност, които се прилагаха сега.

Неин помощник беше Тери Драфтс, млад физик от Африка, който нямаше и половината от годините й. Говореше търпеливо и имаше излъчването на задълбочен човек. Не криеше от никого схващането си, че да летиш с Анджела е равносилно на това да получиш разрешително за много велики неща.

— Ако наистина сте се добрали до нещо, Карсън — каза Анджела, когато ги прие на „Ашли Тий“, — ще се радваме да бъдем полезни. Нали така, Тери? Недейте обаче да ни губите времето, разбрано?

После разведе новите си пасажери по каютите им.

Присъедини се към тях за обяд и изслуша разговорите им за разните преживявания по време на полетите из системата. Накрая ги запита направо дали са сигурни, че това е родната планета на Строителите на монументи. (Сигурни бяха.) Как бяха загинали членовете на екипа? (Никой не се впусна в подробен разказ, но й казаха достатъчно, за да предизвикат както неодобрението, така и уважението й.)

— Разбирам защо ме помолиха да дам кораба си на ваше разположение — каза тя. — Ние можем да останем тук. Можем да ви отведем до „Пойнт Зебра“. А също така можем и да изминем целия път обратно към Земята. Както пожелаете. — „Пойнт Зебра“ беше изходната база за местните изследователски кораби.

— Анджела — обърна се към нея Карсън, — онова, което бихме искали, е да поразгледаме една от луните в тази система. А след това ще попътуваме и по-сериозно.

Анджела насочи телескопите на кораба към пристанищния град. Изглеждаше спокоен: бели руини, вкопани в бледозелени възвишения, гъсти гори, които се спускаха към морето. Разбитият мост, който не водеше наникъде.

Прекараха два дни при подобния на Оз артефакт. Отново се чудиха и маеха на перпендикулярността му. Както спомена Драфтс, това беше нещо като Меката на правите ъгли. И за разлика от конструкцията на спътника на Куракуа, тук нямаше нито една кръгла кула.

Но беше прекалено разрушено. Овъглено. Обсипано с кратери.

— Виждала съм другия — каза Анджела. — За какво им е било да правят подобни неща?

— Ето това се надяваме да разберем — отвърна Карсън.

Нея вечер, понеделник, 18 април 2203 г., малко преди 11:00 часа те излязоха от лунарна орбита.

След два дни Карсън тържествено прибра инвалидната си количка. А Джанет изказа още едно предположение. Най-напред спомена за него на Хъч.

— Мислех си — започна тя — за фразата в онази молитва от Куракуа…

— За Божиите пътища и машините ли?

— Да.

— Та какво?

— Може да не сме много далеч. Ако A-вълна има — тази, която е поразила Бета Пас двайсет и една хиляди години преди новата ера… ако е продължила да се движи, щеше да е стигнала Земята.

Хъч кимна.

— Преди началото на цивилизацията, нали? Преди да е имало кой да я регистрира.

— Не точно. Щеше да е минала през Слънчевата система някъде около петхилядната година преди новата ера.

Хъч изчака. Датата не й говореше нищо.

Джанет сви рамене.

— Това пасва на последните проучвания за Содом и Гомора.

(Изпратено чрез лазерна станция)

ДО:„КАРИ НАП“

НА ВНИМАНИЕТО НА:ДЕЙВИД ЕМЪРИ

ОТ:ФРАНК КАРСЪН, ЕКСПЕДИЦИЯ БЕТА ПАС, „АШЛИ ТИЙ“

ПРЕДМЕТ:ОПЕРАТИВНА МАНЕВРА

ДЕЙВИД. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ТРЪГВАМ ПРЕДИ ДА СИ ПРИСТИГНАЛ, НО РАБОТАТА НЕ МОЖЕ ДА ЧАКА. МОЖЕ ДА УСПЕЕМ ДА ОТКРИЕМ КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА ОРИКОН. СЛЕДВАЩАТА СПИРКА Е БС04418. ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ НАС ТАМ, АКО МОЖЕШ.