Джек Макдевитт - Машините на Бога

Второто беше от два дни по-късно. Даваше правомощия на Карсън да разполага с „Ашли Тий“ както намери за добре. В рамките на разумното.

Хъч се приближи и той й показа съобщенията и попита:

— Какво мислиш?

— За това, което ще правим сега ли?

— Да.

— Да се ограничим с въздушни проучвания. И после да се приберем у дома.

Карсън беше на същото мнение.

— Кажи ми какво знаеш за „Ашли Тий“.

Тя приседна.

— Екипаж от двама души. Специалисти са по широкообхватни проучвания. Търсят подобни на Земята планети и правят общи изследвания в това отношение. Не са обучени за работа на повърхността.

— Имат ли совалка?

— Да — отвърна тя. — Но за какво ти е совалка, ако ще сме на орбита?

— Хъч, долу има цели градове. Ще се наложи да прелетим няколко пъти. Да открием каквото можем.

— Добре. „Ашли Тий“ е рейнджърски кораб. Той е малък, и совалката му е малка. Тя, между другото, не е много добра за атмосферни полети.

— Не е добра за атмосферни полети? Но може ли все пак да лети в атмосферата? И можеш ли да го направиш?

— Мога. Малко ще сме тромави. И бавни. Но иначе мога.

Хъч никога не беше изглеждала по-добре. Светлината от свещите трептеше в очите й и се отразяваше в черните й обици от оникс. Той усети у нея дълбочина, измерение, което преди не беше забелязвал. Спомни си първата среща с нея сред монолитите на Оз — тогава му се бе сторила доста лекомислена.

Джанет се присъедини към тях. Беше пийнала малко повечко и беше доста паднала духом. Потрепващата периферия на планетата се носеше по екраните за наблюдение. Намираха се над нощната част, но океаните и облачната покривка просветваха.

Хъч се опитваше да види какво има в третия плик.

— Какво пише в другия?

— От Нок е. — И той го разкъса.

ФРАНК. ИДВАМ. ДРЪЖ СЕ. ДЕЙВИД ЕМЪРИ.

— Е — усмихна се Джанет, — сега получаваме доста помощ. Малко е късничко все пак. Но трябва да им се отдаде заслуженото, че се опитват.

Карсън се разсмя.

— Дейвид е усетил, че тук има нещо. Заинтересуван е.

Хъч убеди всички, че е добре, и остана в салона дълго след като Карсън и Джанет се бяха оттеглили. Тази нощ не можеше да понесе мисълта, че ще остане сама.

Алкохолът не й действаше. От време на време някой се приближаваше, сядаше до нея, опитваше се да подхване разговор. Но тя не можеше да поддържа нито един. Почти си вярваше, че може да се съсредоточи и да накара Джордж да влезе през вратата. Че той все още е от другата страна на комуникатора.

Накара се да мисли за други неща. За идеята на Карсън, че космическата станция е относително скорошна. Че е имало такова нещо като мрачна епоха.

Разчисти масата и извади бележника си.

Цикли от по осем хиляди години.

Направи една черта в горната част на листа. Бездна тук. Бета Пас III там. На ръба на Ръката. А Куракуа? Доста по-назад. Петдесет и пет светлинни години. По посока на Земята. Тя вкара и Нок — на деветдесет и осем години от Куракуа и сто и петнайсет от Бета Пас.

Записа датите на известните събития: 21 000 и 5000 г. пр.н.е. на Бета Пас; 9000 и 1000 г. пр.н.е. на Куракуа; 16 000 г. пр.н.е. и 400 г. от н.е. на Нок. Приравни датата от 400 г. към нулата. Попълни цикъла от осем хиляди години. Да предположим, че събитията са на Бета Пас през 13 000 г. пр.н.е., на Нок през 8000 г. пр.н.е., на Куракуа, кога? 17 000 г. пр.н.е.

Тя гледа дълго резултата. После погледна света на Строителите на монументи на екрана. Върволиците острови. Нефритовия океан. Континента от другата страна.

Те бяха знаели нещо. Бяха построили Оз и кубичните луни и по-големия Оз тук.

Защо?

И когато отново погледна към бележника, разбра. Беше толкова очевидно, че се зачуди как може да й е убягвало толкова дълго.

Върна се в каютата си, направи една карта и провери цифрите. Всичко съвпадаше.

ДО:СВЕТОВНА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ТЕХНОЛОГИИТЕ, СМИТСОНИЪН СКУЕЪР, ВАШИНГТОН

ОТ:ДИРЕКТОРА НА ЕКИПА НА БЕТА ПАС

ПРЕДМЕТ:СТАТУТ НА ЕКСПЕДИЦИЯТА

ЗАГУБИХМЕ МАГИ И ДЖОРДЖ ПО ВРЕМЕ НАПАДЕНИЕ ОТ МЕСТНИ ФОРМИ НА ЖИВОТ. МОЛЯ, УВЕДОМЕТЕ КОГОТО ТРЯБВА. И ДВАМАТА УМРЯХА, ЗА ДА ЗАЩИТЯТ КОЛЕГИТЕ СИ. ГОЛЕМИ ОТКРИТИЯ ОЧАКВАТ ПРИСТИГАНЕТО НА ШИРОКООБХВАТНА ЕКСПЕДИЦИЯ. СЛЕДВА ОТЧЕТ. ДОКОЛКОТО ПОЗВОЛЯВАТ РЕСУРСИТЕ, ЩЕ ОСТАНЕМ НА „АШЛИ ТИЙ“.

На борда на „Катрин Пърт“. Петък, 15 април; 05:15 ч.

Иззвъняването извади Карсън от неприятните му сънища.

— Мисля, че го разгадах — каза въодушевено Хъч от вратата и размаха бележника си.