Джек Макдевитт - Машините на Бога

Времевата разлика между последното елхасе и (предполагаемия) край на Ерата на монументите беше приблизително шестнайсет хиляди години.

Разлики от осем хиляди години и от кратни на осем.

Той се взираше в цифрите дълго време.

И си помисли за космическата станция. Защо обитателите й се бяха вързали за креслата си и бяха отворили люковете?

Спомни си старата история от двайсети век за космонавта, който заседнал в орбита, когато се разпаднал Съветският съюз. Той обикалял Земята и един ден държавата, която го била извела в орбита, просто престанала да съществува. Може би и тези същества бяха заседнали по същия начин. Нещо се е случило на планетата им. Нещо, което е пресякло всякакви надежди за връщане. И от мъка и отчаяние те просто са се предали.

Може би прекъсванията не са били постепенни събития. Може би са били внезапни катастрофи, връхлитали някоя нощ. Добре де, ама това звучеше налудничаво. Но накъде водеше? С какви други доказателства разполагаше той? Как можеше това да се отнесе към Оз?

Оз винаги се оказваше окончателната енигма. „Като разбереш Оз — мислеше си той, — ще разбереш цялата загадка.“

Затворен кръг.

Каквото и да бе ставало, то се бе случвало на всеки осем хиляди години. Имало ли е някакво събитие на Бета Пас III през тринайсетхилядната година преди новата ера? И на Нок през осемхилядната година преди новата ера? Хенри например не би одобрил подобен логически скок. Но пък изглеждаше вероятно.

Що за механизъм можеше да произведе подобен ефект?

След известно време той пак поспа малко, но не много добре. Когато се събуди, откри, че дневната светлина се е появила отново. Хъч и Джанет си говореха нещо и му се стори, че темата е бил той самият, защото почти веднага млъкнаха.

— Как си? — попита го Хъч със съчувствие.

— Добре.

Джанет извади левия си крак изпод завивката и го раздвижи.

— Упойката започна да отминава — каза тя.

Карсън се чувстваше по-добре, но му беше приятно да лежи неподвижно.

— Хъч тъкмо казваше, че тази вечер ще има служба — обясни Джанет.

Той кимна и усети нов прилив на тъга. Знаеше, че Хъч се бе връщала на повърхността, и я попита за обиколката. Тя разказа накратко, без да описва никакви подробности. Маги беше умряла по време на падането. Никакъв хищник не я беше закачил след това. Слава Богу поне за това.

— Трябва да е станало доста бързо — добави Хъч. — Сил е побеснял. Обвинява ни за смъртта на Джейк. Не го казва директно, но то се подразбира. — Тя изведнъж спря и той си даде сметка, че съжалява за думите си.

Той смени темата.

— Ето ви нещо, от което можете да се заинтересувате. — Затърси из леглото си, намери записките си и ги подаде.

Хъч вдигна вежди, след това подаде листчето на Джанет да погледне и тя.

— Осем хиляди години? Не е ли малко дългичко? Но пък съвпадението…

Карсън беше съгласен.

— Не мога дори да се сетя за някакво обяснение. Възможно ли е в мозъка на интелигентните същества да има нещо, което се поврежда на всеки осем хиляди години? Като теорията на Тойнби за циклите на цивилизациите. Има ли въобще някаква логика в това?

— Струва ми се, че не — отвърна Джанет.

Хъч продължаваше да гледа записките.

— И на трите места — каза тя — има странни артефакти. Те очевидно са свързани и дават цялостен образ на картината. Нещо се случва. И ние почти сме го хванали за опашката.

— Опашката — каза Джанет. — Космическият хоргон, който се появява периодично и помита всичко по пътя си. — Тя се беше подпряла на три възглавници и барабанеше с пръсти по масичката-поднос, сложена до леглото й. — Хъч, мога ли да те помоля да направиш една диаграма?

— Разбира се. — Хъч взе дистанционното и отвори стената, при което се показа един екран. — Какво искаме?

— Да разгледаме сравнителното разположение на Бета Пас, Куракуа и Нок.

Хъч ги извика на екран. Бета Пас се носеше право на ръба на Бездната. Куракуа лежеше по-навътре, на петдесет и пет светлинни години разстояние по посока на Земята. Нок беше доста по-ниско по Ръката, на разстояние от сто и петнайсет светлинни години.

— Добре — каза Джанет. — Нека да съберем датите на прекъсванията.

Карсън разбра какво се опитва да намери Джанет: връзка между датите и разстоянията. Той обаче не можеше да види такава. Ако предположенията им бяха верни, най-ранното събитие на Бета Пас III, за което имаха информация, се беше случило около двайсет и една хиляди години преди новата ера. Но в нещата, които се бяха случили след това, нямаше никаква привидна последователност. Второ събитие на Нок пет хиляди години по-късно. И трето на Куракуа седем хиляди години след това. Пълен хаос.