Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Дръжте се — каза Хъч.

По цялата стена пъплеха раци. „Колко ли си мислят, че сме?“ — И се разсмя — хиляди раци само срещу двама души.

— Хващайте се — каза Хъч. — Внимавайте с колесника. И се дръжте здраво…

Совалката висеше точно над главите им.

Години след това не можех нито да говоря, нито да пиша за тази ужасна нощ. Бяхме очаквали, че това ще е звездният ни миг, венецът на кариерата за всички ни. Бог ми е свидетел, че се чувствах в пълна безопасност, когато тръгнахме. Бяхме добре екипирани и въоръжени. А освен това се намирахме в земя, подслонявала една велика цивилизация.

Така или иначе, не успях да взема необходимите предпазни мерки. Това костваше живота на двама от най-прекрасните хора, които познавах.

Франк Карсън

Думите на Карсън звучат така, сякаш е забравил, че освен това успя да загуби и един пилот. Името му е отбелязано в архивите като Джейк Дикинсън.

Харви Сил

На борда на „Катрин Пърт“. Сряда, 13 април; 18:00 ч. средноевропейско време.

Намериха тялото на Маги около обед местно време. Освен това откриха части от облеклото и екипировката на Джейк. От Джордж нямаше никаква следа. Раците — разбира се, ако все още бяха в района — гледаха да не се показват пред тежковъоръжения екип, воден от Харви Сил.

Когато се върнаха на „Пърт“, поставиха тялото на Маги в хладилна камера, определиха часа на службата, изпратиха съобщения на „Козмик“ и Академията. Доколкото знаеше Карсън, това беше първият случай, в който някой беше убит от местни форми на живот при полево проучване.

Капитан Морис ръководеше подготовката за службата. Беше потиснат, но и доволен, че дори и да не беше накарал началството да се съгласи с предупрежденията му, все пак се беше оказал прав. Очакваше обаче, че ще му потърсят отговорност. Никога не беше губил хора от екипажа си, нито пък пасажери, а сега трябваше да отговаря за три жертви. И което беше по-лошо, можеше да загуби правомощията си.

— Надявам се, че си давате сметка в какво ни забъркахте — каза той на Тръскот.

Тя си даваше сметка. Беше разрешила слизането на експедицията с убеждението, че професионалистите си знаят работата, и им се беше доверила. Беше правила подобни грешки и преди, но не можеше да се сети за никакъв друг начин, по който да действа. Трябва да имаш доверие в хората, които са на мястото на събитията. Ако от време на време нещата се объркат, ударът пада върху теб.

— Съжалявам, че ти създадох неприятности, Джон — каза тя.

Той не усети иронията й.

— Късно, е за съжаления, Мелани. Въпросът е какво ще правим сега.

Бяха в заседателната зала на капитана. Тръскот беше проследила придвижването на спасителния отряд на контролните уреди, беше гледала как връщат тялото и изобщо не й се приказваше с Морис. Кой ли издигаше хора като него на отговорни постове?

— Казах ти — почна тя уморено, — че ако има проблем, ще се погрижа да бъдеш освободен от отговорност. И ще го направя.

— Знам. — Гласът на Морис трепереше. Не беше в неговия стил да противоречи на хора, които разполагат с властта да го унищожат. — Но имаме три жертви.

— Да, за жалост.

— А аз съм капитанът. Предполагам, че името ми ще се свързва с това нещастие през всички останали години от кариерата ми. Няма да мога да се отърва.

Ужасно е да слушаш възрастен мъж да хленчи!

— По-скоро ми се струва — каза тя, — че неофициалната отговорност, ако такава се появи, ще падне върху доктор Карсън.

Морис много се зарадва да чуе това. Беше обаче твърде хитър, за да покаже задоволството си. Вместо това поседя няколко минути с тъжен поглед, сякаш обмисляше множеството неприятности, които могат да сполетят и най-способните хора.

Тръскот подозираше, че когато тя си тръгне, той ще си поръча кафе и сладки. Емоциите винаги го караха да изгладнява.

— Ще ти направят една операцийка, когато се върнеш у дома. — Корабната лекарка, жизнерадостна лелка, дразнеше Карсън. Никога не си беше падал по жизнерадостните лелки. — И двамата няма да ставате дванайсет часа, а след това искам да се пазите. Ще ви кажа докога.

Джанет, която беше на съседното легло и разглеждаше анестезирания си крак, попита:

— Докога трябва да стоим тук?

— Няма признаци за инфекция или усложнения, но нямаме много опит с подобни наранявания. Раците са вкарали в кръвта ви протеиново вещество, но не изглежда то да има някакво влияние. Може да предизвика леко гадене, но това ще е всичко.