Джек Макдевитт - Машините на Бога

Без да иска, Хъч забеляза положението на Земята. Тя беше далеч от цялата картина. Всички я погледнаха и на Карсън му се стори, че нещо им убягва.

Джанет вече си беше тръгнала, от медицинското отделение, когато с малко помощ Карсън се облече и се приготви да се върне в жилищните помещения. Дадоха му една електрическа инвалидна количка и той тъкмо я пробваше (и мърмореше), когато един помощник го информира, че капитанът иска да го види.

Служителят го поведе към малко помещение за прегледи. Беше обзаведено с два стола, мивка и шкаф за провизии.

— Капитанът ще дойде всеки момент. Изчакайте — каза служителят и се оттегли.

Карсън се ядоса. Символичният жест на Морис да го кара да чака, да демонстрира, че времето на Карсън е по-малко ценно от това на капитана, направо го вбеси. Той се чудеше дали има основание да толерира подобно отношение и тъкмо щеше да си тръгне, когато капитанът влезе, каза му надменно да се чувства „като у дома си“ и си издърпа единия стол с жеста на човек, който има много по-важни работи.

— Е, Карсън — започна той, — мисля, че този път добре ще ни нашарят задниците.

— Мисля, че да, капитане. — Кръвното на Карсън започна да се вдига.

Погледът на Морис бе някак мазен.

— Много съжалявам за загубата на колегите ти.

— Благодаря. Аз също съжалявам за Джейк.

Капитанът кимна.

— Ще ни липсва. — Той погледна право пред себе си, но към нищо определено. Карсън доби усещането, че се опитва да постигне изражение на тъжно съзерцание. — Знаеш, че аз бях против още от самото начало. Ако ме бяхте послушали, това нямаше да се случи.

Карсън не каза нищо.

— Кажи ми, научихте ли нещо важно там долу?

Карсън се изненада.

— Да — отвърна той, — мисля, че научихме.

— Да благодарим на Бога за това, докторе. С три дадени жертви можем поне да сме благодарни, че експедицията е имала някакъв смисъл. — Той наблегна едва забележимо при произнасянето на титлата на Карсън, като че ли тя беше нещо, което трябва да се подчертава.

— Имаше смисъл. — Карсън се почувства стар. — Но това, разбира се, не означава, че си струваше цената, която заплатихме.

— Разбирам — въздъхна Морис. — Ще ми се да ти кажа ясно, че загубата на един човек от екипажа и двама пасажери не е малка работа. Доста хартия ще се изпише, много обяснения ще се дадат. И въпреки че командването на този кораб в никакъв случай не е виновно за случилото се, този инцидент ще ми се отрази много зле.

— Съжалявам, че ви създадохме проблеми.

— Без съмнение. За нещастие понякога благоразумието идва твърде късно. Е, вече няма значение. Днес в седем вечерта ще има служба.

— Казаха ми. — Карсън се размърда. Беше му неприятно да се чувства безпомощен пред този човек. — Нещо друго има ли?

— Не. — Погледът на Морис отново го фиксира. Този път не беше колеблив. — Съжалявам за вас, докторе.

Нямаше никакво съмнение, че екипажът на „Пърт“ много беше обичал Джейк Дикинсън.

По стените бяха окачени големи снимки на Джейк, Джордж и Маги. Джейк беше седнал в пилотското си кресло; Джордж беше сниман на фона на каменист бряг, замислен и гологлав; а Маги — беше снимана само главата — гледаше напрегнато в обектива и тъмната й коса падаше върху едното рамо.

За церемонията се бяха събрали около деветдесет души. Екипажът носеше униформи с черни превръзки на ръкава; пасажерите бяха облекли кой каквото сметне за подходящо.

Церемонията беше кратка. Приятелите и колегите на Джейк описаха добрите стари времена, които бяха споделили с него, любезността му, услугите, които беше правил, но за които не беше получил благодарност. Някои си спомниха и кратки моменти, прекарани с Маги и Джордж.

Карсън беше доволен, че никой, изглежда, не обвиняваше него.

След това говори капитанът. Той отбеляза, че това е първият път, когато „Катрин Пърт“ губи човек. Джейк щял да му липсва, и макар да не бил успял да опознае добре загиналите членове на Академията, той бил сигурен, че са били добри хора и специалисти, и съжалявал за загубата им. Тук той направи пауза и погледът му обходи стените, като се спираше на всяка снимка.

— Можем само да облекчим болката — каза той тържествено, — като знаем, че те загинаха за напредъка на човешкото знание. — Беше притворил очи. — Разбираха рисковете, но не се поколебаха. — На Карсън всичко това му звучеше така, сякаш капитанът вече подготвяше защитата си пред комисията, която със сигурност щеше да направи разследване по случая. — Не можем да намерим достатъчно хвалебствени думи за Джейк, Маги и Джордж. — Той погледна Карсън и помоли Всевишния да бди над присъстващите. Карсън си помисли, че приятелите му заслужават много по-добро изпращане от това лицемерно, подмазващо се бръщолевене.