Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Не мога да кажа, че съм много доволен от това положение на нещата — измърмори той. — А камерите ще бъдат ли в безопасност, ако все пак се случи нещо?

— Трудно е да се каже, тъй като не знаем какво може да се случи. Трябва да са близо до зоната-мишена, в рамките на неколкостотин метра, за да могат да работят сензорите за късия обхват. Ако сложим камерите по-надалеч и включим на дълъг обхват, ще улавят твърде много странични явления и ще има доста фалшиви тревоги.

— Ясно.

— И още нещо. Ако се случи това, което очакваме, в атмосферата ще има много електричество и съобщенията ще се преплетат. В този случай сателитите няма да получат картината.

— Значи трябва да се съхраняват и изпращат по-късно.

— Погрижих се за това. Освен това ще записваме всичко на нивото на повърхността. По много копия. Така че при всички случаи ще имаме запис. — Тя се гордееше с направеното и очакваше Карсън да го отчете. Той обаче продължаваше да мисли за нещо. — Опитах се да защитя оборудването колкото може по-добре — добави тя.

— Добре — каза Карсън. — Добре.

— Няма да е зле след една-две години да изпратиш хора да сменят всичко. Уредите не са предназначени за подобна работа и няма да издържат.

— Знам — каза той. И двамата знаеха, че вероятността за второ идване тук е много малка.

Набелязаната зона беше обширна, покрита със сняг равнина между една планинска верига и блато, пълно с киша от азот и хидровъглерод. Платата, които бяха привлекли вниманието на Карсън, бяха разпръснати в една като цяло доста равна местност, покрита с лед и обляна от бледата червеникава светлина на далечното слънце.

Спряха се на група от четири високи скалисти плата със стръмни страни, които лежаха в зона със страни приблизително по шейсет километра. Всяко от платата беше горе-долу четвъртито. (Групата беше избрана най-вече поради тази причина.) Най-малкото имаше площ от около шест квадратни километра, а най-голямото — около сто. Карсън би дал всичко, за да намери четири плата, разположени в четирите ъгъла на идеален квадрат, но природата не беше осигурила това нито на тази планета, нито където и да било другаде из системата. Така че трябваше да се примири с най-доброто, което можеше да се открие.

Имаха намерение да изгладят неравните ръбове и да превърнат платата в идеални кубове. За тази цел три от тях се нуждаеха от много малко работа. Четвъртото обаче — най-голямото — изискваше максимални усилия.

— Няма да приличат много на Оз — каза Тери.

— Напротив — рече Джанет. — Когато свършим работата, ще има само прави линии. Никакви извивки. Като кубичните луни.

— И според теб най-важни са правите линии, така ли?

— Да — отвърна тя. Прави ъгли. Винаги се стигаше до правите ъгли. — Знаеш ли какво? Може би целият номер е да се създаде нещо, което не съществува в природата.

Карсън се притесняваше, че никой на борда няма опит в работа с големия пулсатор и непрекъснато повтаряше:

— Да не вземем да се избием.

Хъч се опита да си представи как ще протече цялата операция. Щеше да се налага от време на време совалката да лети изцяло на едната си страна, за да може да се стреля по-точно от вратата на товарното отделение.

— Надявам се никой да не изпадне — каза тя.

Качиха елементите на инсталацията на борда и напълниха няколко допълнителни контейнера с кислород. Ако нещата тръгнеха на зле, нямаше да могат да преработват въздуха от тази околна среда. Поради тази причина Карсън, който сега беше абсолютно решен да не поема никакви рискове, донесе толкова, че можеше да им стигне за цял месец.

— Че защо пък толкова много? — попита Драфтс.

— Совалката може да се повреди — отвърна Карсън. — Може да заседнем за доста дълго.

На Хъч совалката не й харесваше. Приличаше на кутия, не много аеродинамична, не много подходяща за полети в атмосферни условия. Пътуването щеше да е доста тромаво. И бавно. И освен това, въпреки че беше убедила Карсън в обратното, не беше съвсем сигурна, че ще може да се справи добре с нея.

— Неприятно ми е, че трябва да ти го кажа — обърна се тя към него, — но тази совалка е просто кутия за обувки с крила. Ще се справим много по-добре, ако накараш Анджела да я пилотира. Освен че е най-добрият специалист в това отношение, тя е свикнала с нея.

— Не може да е чак толкова трудно.

— Да не би да искаш да заложиш живота си на карта?

Карсън я погледна, усмихна се и я поведе към мостика, където Анджела разглеждаше някакви данни за въпросната зона.