Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч и останалите трябваше да успеят да се отърват.

— Къде е стената? — попита Карсън.

Бяха стигнали върха на хълма.

— На десет минути — отвърна Хъч, след това се обърна към Джанет: — Ти как си?

Джанет и Карсън куцукаха напред колкото можеха по-бързо, подкрепяни от Маги и Хъч.

— Справям се.

Хъч би искала да държи постоянна връзка с Джордж, но бе заета с ранените си другари, а и не искаше да му отвлича вниманието. Обаче й беше трудно да сдържа сълзите си.

Карсън мълчеше. Челото му беше потно, но погледът му бе ясен. Когато тя понечваше да му заговори, той просто й даваше знак да продължава напред.

Следваха собствената си диря през изрязаните гъсталаци и чакаха листака вляво от тях да се отвори и да видят стената. Сигурно вече бяха съвсем близко.

Внезапно Джанет залитна и Хъч едва успя да я подхване.

Спряха да починат. Карсън не седна, а се довлече до едно дърво и се облегна на него.

Джанет беше бледа и трескава, цялата в пот.

— Джордж? — каза Хъч по комуникатора.

— Да, Хъч.

— Моля те, ела. Имаме нужда от теб.

Джордж прекъсна връзката и направи грешната преценка, която му костваше живота. Беше успял да спечели достатъчно време, за да се освободи от преследвачите си и да се присъедини към приятелите си, обаче черупчестата армия, която се беше строила в боен ред, беше прекадено примамлива мишена. Той се върна към тактиката, която досега му беше вършила много добра работа, и с намерението да разреди потока от преследвачи, се обърна и прокара лъча на пулсатора по редовете им. Лъчът вече беше почервенял и почти на издихание. Но мощността му беше достатъчна.

Те се разпръснаха, без да направят никакъв опит да го последват. Горяха и измираха. Той ги подгони и започна да избива всичко, което мърда. Пламнаха множество огньове, здрачът се изпълни с писъците на раците.

Но когато се обърна, цялата повърхност пред него беше в движение. Той прокара лъча по новите мишени, но това не ги спря.

Напредваха упорито, а пожарът зад гърба му ставаше все по-голям. Не можеше да се измъкне.

Някъде високо на тъмното възвишение видя светлината от фенерите на приятелите си.

Изглеждаше много далеч.

Втурна се през едно разчистено място в храсталака. Но и там го чакаха.

Бета Пасифика III. Вторник, 12 април; един час след залез-слънце.

Видяха пламъците долу в мрака.

— Ще се справи — каза Карсън.

За Хъч цялата вселена се смали до потрепващите пламъци. Тя искаше да говори пак с него, за да се убеди, че всичко е наред. Но си спомни гневните думи на Хенри: „Къде беше ти, когато се опитвахме да се доберем до няколко отговора? Единственото, което правеше, беше да висиш на другия край на проклетия си комуникатор и да паникьосваш всички.“

Отчаяна тя отново тръгна напред. Подкрепяше Джанет. Колко различно изглеждаше всичко сега. Лъчът на прожектора й попадна върху едно дърво, което беше разцепено от мълния.

— Спомням си го — каза Маги. — Близо сме…

След няколко секунди нощта се раздра от силен вик. Той се понесе над дърветата, затрептя в неподвижния въздух и се разпадна на поредица по-кратки писъци. Хъч също изкрещя и понечи да се втурне назад.

Джанет обаче очакваше подобна реакция и я задържа.

— Не можеш да му помогнеш. За Бога, Хъч, не можеш да му помогнеш…

Джанет беше по-силна, но нямаше да успее да я задържи повече от няколко секунди, ако Карсън не се беше притекъл на помощ. Всички паднаха на земята.

— Не можеш да направиш нищо — каза той.

Тя изпищя.

— Няма смисъл — каза Маги.

— Лесно ти е на теб — каза Хъч ядно. — Когато другите измират, ти винаги си на безопасно разстояние!

И се разплака.

Стената изглеждаше висока и безопасна в светлината на прожектора.

„Трябва да се качим горе!“ Погледът на Хъч се беше замъглил, тя беше на ръба на истеричен припадък.

— Дръж се — каза Джанет. — Имаме нужда от теб.

По-ниският участък, този, който им беше заприличал на шосе, се появи вдясно от тях. Издигаше се почти на два метра височина. Не беше кой знае колко при нормални обстоятелства, но сега беше съвсем различно.

Трудно беше, но подкрепян от Маги отдолу, дърпан от Хъч отгоре и може би подтикван от шепота на движещата се трева, Карсън успя да се справи, макар че това му костваше още доста загуба на кръв. Щом го качиха, Джанет вече беше лесна.

Хъч огледа набързо повърхността на стената, за да е сигурна, че няма да има изненади. После, доволна от огледа, седна, извади аптечната и каза: