Джек Макдевитт - Машините на Бога

Изведнъж спряха да прииждат и гората утихна. Остана само миризмата на опърлено месо и горящи листа. Маги помогна на Джанет да стане и постави ръката й около рамото си. Джордж пък вдигна Карсън.

Хъч прокара лъча на фенера си през пътеката пред тях. Нищо не помръдваше.

Закуцукаха нагоре по хълма. Когато решиха, че е достатъчно разумно, спряха, Хъч извади аптечка и раздаде обезболяващи медикаменти. След това разряза ботуша на Джанет, за да го свали. Раната беше точно над глезена. Имаше прорез, който кървеше обилно, и мястото беше започнало да отича.

— Ще трябва да те зашием — каза тя. — Бъди благодарна на ботуша. — Тя й даде аналгетик, направи й местна упойка и уви мястото в пяна от пластекс. — Как си?

— Добре съм. Боли.

— Ще мине. Гледай да не го закачаш. — Тя се обърна към Карсън. — Твой ред е.

— Надявам се, че поне не е било бясно — каза той.

Този път на Хъч й беше по-трудно: част от обувката беше влязла в месото и тя я изряза. Карсън търпеше и се опитваше да води някакъв разговор.

— Ще се оправиш — каза тя.

Той кимна и й благодари.

— И мен също — каза Маги, щом Хъч свърши с Карсън.

Хъч ужасена видя, че Маги е загубила кутрето на дясната си ръка.

— Как се случи пък това?

— Не помня — отвърна Маги. — Мисля, че ме спипа, докато се опитвах да го махна от крака на Джанет.

Хъч затвори раната както можа. По дяволите! Ако можеха да открият пръста, хирурзите на кораба щяха да й го пришият. Нямаха намерение обаче да се връщат, за да го търсят.

— Свърши ли? — попита нервно Джордж. — Мисля, че са още наоколо.

Хъч също ги чуваше как мърдат наблизо — малки крачета, които драскат по камъните, и щипки, които потракват. Но май вече бяха поостанали назад.

Нито Карсън, нито Джанет бяха в състояние да ходят без помощ.

— Трябва да направим носилка — каза Хъч и се огледа.

— Нямаме време — намръщи се Джордж. После намери два кола и ги окастри. — Това е най-доброто, което можем да си позволим — каза той и ги подаде на двамата пострадали. — Да вървим. Маги, ти ще помагаш на Джанет, аз на Карсън. Хъч, ти ще вървиш напред. И внимавай.

Тръгнаха. Франк не беше от най-леките, а Джордж пък беше прекалено висок. Трябваше да се наведе, за да подкрепя Карсън, и Хъч разбра, че няма да успеят да минат целия път до совалката. Не и като се движеха по този начин. Може би някъде щяха да намерят някое открито местенце и оттам да повикат Джейк да дойде да ги вземе със совалката. Ако успееха да се свържат, разбира се…

Джордж стреля. Чуха познатото изпищяване на раците.

— Тия проклети животинки са направо невидими — каза той. — Това го зърнах по случайност.

Къде по дяволите беше Джейк? Хъч отново се опита да го повика. Но пак нямаше отговор. Тишината по канала беше злокобна.

— Така няма да стане — каза Карсън, пусна се от Джордж и седна на земята. — Ако не трябва да се грижите за мен, ще можете да носите Джанет и ще се придвижвате много по-бързо. Дайте ми един пулсатор и утре сутринта елате да ме вземете.

— Как ли пък не — възрази Джордж. — Продължаваме.

Оставяха зад себе си кървава диря. Хъч и Маги си размениха местата. От време на време Маги стреляше. Май беше започнала да приема нещата много навътре.

— Малък мръсник! — крещеше тя. — На ти!

Или пък:

— Право между очите, копеле такова.

По този начин бързо изтощи пулсатора си. Останаха им само три и Хъч с неудоволствие й даде своя.

— Какво мислите? — попита Карсън.

— Трябва да се качим някъде — отвърна Джанет. — На някое дърво.

— Не можем. Клоните са много високо — отвърна Маги. — Но какво ще кажете за стена?

— Да — съгласи се Джордж. — Така сигурно ще стане. Горното ниво трябва да е безопасно. Освен ако тия идиоти не могат и да се катерят. — Той погледна Хъч. — Можем ли да се свържем с „Пърт“?

— Директно не. Някой трябва да задейства предавателя на совалката.

— То няма и за какво — намеси се Карсън. — Те не могат да ни помогнат. Нали совалката им е с нас.

Превръзката му беше подгизнала от кръв и спряха, та Хъч да прибави още пяна.

— Внимавайте — каза Джордж. — Тук са.

Хъч едва успя да се пребори с порива да хукне накъдето й видят очите.

Приближаваха се от всички страни сред високата трева. Бяха безброй и се придвижваха с почти военна прецизност. Хъч, Маги и Джордж откриха огън. Белите лъчове къпеха напредващите орди на раците и те измираха — по цели редици наведнъж, но не спираха. Всичко се покри с овъглени коруби, тревата и храстите се подпалиха. Оставени без оръжие, Карсън и Джанет се свиха и се опитваха да не пречат. Въздухът се изпълни с миризмата на изгорено месо. Един рак, който оставяше зад себе си диря от пушек, се блъсна в крака на Хъч и отскочи.