Джек Макдевитт - Машините на Бога

Тревата беше висока — стигаше й почти до коленете. Излязоха й провериха оръжията си. Карсън застана начело на колоната, а Джордж отиде отзад. Пресякоха поляната и навлязоха в гората.

Пред тях почти веднага се изпречи малък хълм. Растителността беше доста гъста. Промъкваха се сред дървета и бодливи храсти, като от време на време използваха пулсаторите да отстраняват разни препятствия.

Стигнаха до върха на едно възвишение и направиха почивка. Високи храсталаци скриваха гледката от погледа им. Джанет се опитваше да разгледа пътя, по който бяха дошли.

— Мисля, че е могила — каза тя. — Тук има нещо заровено. — Тя се опита да използва скенера си, но беше твърде близо, буквално на върха на хълма, за да може да улови нещо. — Нещо — повтори тя. — Част от някаква конструкция. Доста надълбоко.

Джордж извади тефтерчето си и започна да прави карта.

Проправиха си път от другата страна, покрай една зона с дебели стени. Стените варираха по височина до върховете на дърветата и на много места бяха сринати или разкъртени.

— Това в никакъв случай не е висока технология — каза Джордж. — Използвали са някакъв пластмасов материал, а също и нещо, което не съм срещал преди, но по-голямата част е просто от бетон и стомана. Това пасва на космическата станция, но не и на телескопа.

— Не е логично — каза Джанет. — По-напредналите неща трябва да са на повърхността. Един град на ниските технологии трябва да е заровен доста надълбоко.

През листаците мърдаха и подскачаха разни животинки. Насекомите цвърчаха, а през зеленото покривало над главите им се процеждаше зеленикава светлина. Дърветата бяха високи, с груби и голи стъбла и се създаваше усещането за обширна катедрала със свод от листа.

Пресякоха едно поточе, минаха покрай полуразрушена каменна стена и започнаха да се изкачват по друга могила. Мястото беше гъсто покрито с разцъфнали храсти.

— Бодли — предупреди Маги. — Навсякъде из вселената се развиват едни и същи средства за защита.

Подобността на формите на живот на различните планети беше едно от най-великите открития, направено след развитието на междузвездните полети. Екзотични същества имаше, естествено; но вече беше ясно, ако въобще някога бе имало някакво съмнение, че природата търси най-лесните форми на съществуване. Крилото, бодилът и перката можеха да се открият навсякъде, където имаше живи същества.

Напредваха без определена цел като избираха пътя напосоки. Натъкнаха се на кръгла бетонна яма, навремето може би служила за шахта за отпадъци или асансьорна шахта. Спряха и пред някаква система от тънки пластмасови греди, които бяха твърде крехки, за да са подпирали нещо.

— Скулптура — предположи Маги.

Карсън попита Джанет дали би могла да определи възрастта на града.

— Само с „Винк“ — отвърна тя.

— Добре, разбрах. — Той обмисляше как могат да изпратят „Ашли Тий“ да открие кораба и да получат това, от което се нуждаеше тя.

В края на първия час Карсън се обади на Джейк. В совалката всичко беше спокойно.

— Тук също — каза той.

— Радвам се да чуя това. Още не сте много далеч. — Джейк изглеждаше заинтригуван. — Какво има около вас?

— Съкровище — отговори Карсън.

Джейк изключи комуникатора. Той никога досега не беше стъпвал на непозната планета. Беше си малко страшничко. Но се радваше, че е дошъл.

Откакто бе почнал работа, Джейк пилотираше совалките на „Козмик“. Работата бе престижна, а и добре платена. Не се оказа толкова вълнуваща, колкото си беше мислил, но пък всяка работа става досадна по някое време. Той постоянно правеше курсове между космически докове, приземни станции и космически кораби. И обратно. Правеше го отново и отново, като транспортираше хора, чиито интереси се ограничаваха в рамките на професиите им и които никога не поглеждаха какво става извън совалката. Тази групичка беше различна.

Той ги харесваше. Беше му доставило удоволствие да проследи пътешествието им през космическата станция, макар че направи всичко възможно никой да не разбере това. За него беше много по-типично да играе ролята на твърдоглавия циник. И още нещо: той знаеше за Строителите на монументи, знаеше, че и те са скитали сред звездите. Сега се намираше в един от градовете им.

Плътният зелен листак в края на поляната проблясваше на яркото дневно слънце. Джейк се облегна назад и скръсти ръце зад главата си. И тогава видя нещо. Проблясък сред дърветата.

Приличаше на някакво отражение.