Джек Макдевитт - Машините на Бога

Джордж се въодушеви. Беше намерил снимка на превозното средство, което бяха открили на площадката за совалки. Беше снимано в полет, а зад него се виждаше космическата станция.

— Славни времена — каза той.

На втора снимка се виждаше Бета Пас III — синьо-бяла и много подобна на Земята.

Маги опита да се покатери на едното кресло, за да разгледа конзолите, и изведнъж изпищя.

Креслото беше заето.

По общия канал долетя гласът на Карсън:

— Какво става, Хъч?…

Маги се вторачи в нещото в креслото. На лицето й не беше останала капчица кръв.

— Имаме си труп — отвърна Хъч по общия канал.

— Идваме веднага — каза Карсън.

Обитателят на креслото беше някаква съсухрена мумия.

— И тук е същото — каза Джордж и посочи съседното кресло.

Бяха две!

Съвсем объркана, Маги се вторачи в мумията. Хъч се приближи и застана до нея.

— Добре ли си?

— Да — отвърна тя. — Просто се стреснах. Въобще не го очаквах.

Очите на съществото бяха затворени. Кожата се беше свила и набръчкала като пергамент. Черепът беше пепелявокафяв, тесен и сплеснат. Ръбат. Дългите ръце завършваха с широки длани, пръстите бяха заприличали на ноктите на хищна птица. Сиво-черни останки от дрехи висяха на кръста на съществото и бяха залепнали по краката му.

— Тук трябва да е имало достъп на въздух — каза Джордж. — Иначе телата нямаше да се декомпозират.

— Едва ли — каза Маги. — Организмите са пълни с химикали. Те биха довели до пълно разпадане, независимо дали трупът е във вакуум, или не. Просто във вакуум е необходимо малко повече време.

Съществото беше вързано с колани за креслото.

Било е вече завързано, когато някой е отворил люковете!

На лицето му още беше изписан ужасът от агонията.

Какво се беше случило тук?

Маги докосна с отвращение коляното му.

Хъч застана пред съществото и го позна. Вече го беше виждала.

Пристигнаха Карсън и останалите, придвижваха се съвсем тихо.

— Това ли са те? — попита Тръскот. — Това ли са съществата от Япет?

— Да — отвърна Карсън и се огледа. — Някой да не е съгласен?

Никой не се възпротиви.

— Тъжно е — каза Маги. — Не трябваше да се срещнем по този начин.

Сил беше достатъчно висок, за да може да види работните места.

— Мисля, че това е контролната им зала — каза той.

Джордж се върна към снимките. Бяха сложени в рамки и окачено по преградите. Образите бяха избледнели, но на една той успя да различи група сгради. На друга пък му се стори, че вижда морска гледка.

— Това прилича на Мейн — каза Сил, като надникна над рамото му.

Хъч не можеше да откъсне поглед от труповете.

Завързани за креслата.

Дали бяха убити? Не беше много вероятно. Коланите не изглеждаха достатъчно здрави да задържат някого, който не иска да бъде задържан. По-скоро извънземните бяха останали тук, когато някой бе отворил люковете и бе пуснал бездната да нахлуе.

Станцията всъщност беше мавзолей.

Намериха още трупове из помещенията на горните нива, които, изглежда, бяха използвани за живеене. Преброиха трийсет и шест и се отказаха да продължават. Без съмнение щяха да открият и други. Без нито едно изключение всички тела бяха завързани с колани. Още от самото начало разбраха какво означава това и кръвта им се смрази. Ставаше въпрос за масово самоубийство. Не са искали да бъдат изхвърлени или засмукани от декомпресията — затова са спрели всичките си системи за безопасност, завързали са се и след това са отворили люковете.

— Но защо? — попита Тръскот. Силна и неподдаваща се на емоции жена, в момента тя очевидно беше потресена.

Маги също изглеждаше уплашена.

— Може би самоубийството е било нещо нормално за тяхната култура. Може би са направили нещо нередно на тази станция и са потърсили най-подходящия изход.

Единствената последица от откритието им бе, че тръгнаха да обикалят безцелно из станцията. Все пак се придържаха към предупрежденията на Карсън и никой не се движеше сам.

Маги се залепи за Сил и остана в близост до контролната зала. Разглеждаха компютрите, а освен това взеха част от хардуера с намерението да спасят базите данни, ако такива още имаше.

Джордж и Хъч тръгнаха да търсят още снимки. Намериха няколко в жилищните помещения. Бяха избледнели до почти пълна неузнаваемост, но двамата успяха да различат фигури, облечени в роби и пелерини. А също така и други сгради: екзотични извисяващи се постройки, които напомняха на Карсън за църкви. Имаше и две снимки, които може би бяха от площадки за излитане, кръг, който приличаше на радарна чиния, и нещо, което изглеждаше като радиолокационна антена. И една групова снимка.