Джек Макдевитт - Машините на Бога

— За какво са ни пък те? — зачуди се Маги.

— За да минаваме през вратите, които не искат да се отворят.

Маги обаче се чувстваше някак неловко.

— Какво има? — попита я Джанет. — Това си е съвсем по законите на здравия разум.

— Не знам — рече тя. — Това място е малко призрачно. Не съм сигурна, че е много разумно да се разхождаме въоръжени. Ако някой нещо се изнерви де.

Пристигнаха Тръскот и Сил.

— Извинете за закъснението — каза Мелани. — Хората ни в момента правят структурен анализ на станцията.

— И до какъв извод стигнаха? — попита Карсън.

— Примитивна е — обясни Сил. — Въобще не е на нивото на нашите технологии. И между другото, намерихме отговор на въпроса на Хъчинс за орбитата. Доколкото можем да сме сигурни, е стабилна. Може станцията да е тук от доста дълго време. Възможно е да става въпрос за хиляди години.

— Има и още нещо — допълни Тръскот. — Намерихме още няколко развалини. Доста всъщност.

Мелани Тръскот, Дневник

„Дните на човека са като трева; като полски цвят — тъй цъфти той:

Понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече не го познава.“

Псалтир 102:15-16

Приближаване към космическата станция Бета Пас III. Понеделник, 11 април; 21:40 ч.

През огромните овални прозорци се виждаха дълги коридори и обширни стаи, изпълнени с гигантски кресла, резбовани маси й дебели килими.

— Знаели са как да си живеят — обърна се Хъч към Тръскот. Двете бяха започнали да си говорят като приятелки. Всички на борда бяха малко по-бъбриви от обикновено, освен може би Сил, който просто се беше вторачил унило през прозореца.

Пилотът им Джейк Дикинсън съвсем очевидно се чувстваше не на място и само раздаваше напътствия.

— Не бъдете сигурни, че там няма никакви мощности — предупреди ги единия път. — Внимавайте какво пипате.

И след това:

— Не забравяйте, че всичко може да е просто примамка. Не знаем при какви обстоятелства са го напуснали обитателите му.

Приближиха се съвсем. Станцията беше в червеникавия цвят на тухла. Приличаше на полуразрушена фабрика, поддържана с подпори, напречни греди, подставки и кули. Не си личеше да е било правено някакво усилие за изравняване и изглаждане на повърхността: по корпуса стърчаха множество прътове, антени и прожектори. Имаше парапети, капандури, ръбове и скоби, чиято единствена raison d’être, изглежда, беше чисто декоративна. В кулите пък може би беше имало жилищни помещения с въртящи се прозорци.

— Площадка за совалки дясно на борд — каза Джейк. През няколко прозореца се виждаха две люлки. В едната имаше малко летателно средство с крила със заоблени краища.

Прелетяха над поле, осеяно с антени. Сил сложи показалеца си на стъклото.

— Ето какво имам предвид като казвам „примитивна технология“. Вижте. Това са конични антени. На светлинни години са от биосистемния апарат, използван в Купата. Тази станция е най-обикновено радио. Погледнете само антените.

— Какво не им е наред? — попита Карсън.

— Още от двайсети век ние използваме много по-добри.

Освен това соларните панели са прекадено големи. Хич не са ефикасни. Това нещо не е било построено от същите хора, които са конструирали телескопа.

Хъч обясни собственото си заключение, че формата на станцията говорела за технология много по-примитивна от тази, използвана от посетителите на Япет.

— Преди колко време е било това? — попита Сил.

— Преди двайсет хиляди години.

— Което означава? Че това нещо тук е още по-старо? — Той присви очи. — Хич не ми се вярва.

— Защо не? — намеси се Карсън. — Ти вече каза, че тази станция е стара.

— Ама не чак толкова — отвърна Сил.

И на Хъч не й се вярваше. Но вече се беше уморила да мисли за всичко това. Трябваше да почакат, докато съберат малко повече информация.

Совалката се носеше покрай дълги редици пусти прозорци. Хъч погледна Джордж, който сякаш се беше унесъл от гледката, и го попита:

— За какво мислиш?

Той въобще не беше в час.

— Какъв късметлия съм само — рече. — Получих разпределение при Хенри веднага след дипломирането си. Повечето от съучениците ми в крайна сметка започнаха работа във възстановителни проекти в Перу и Северна Африка. А аз успях да видя Храма. Бях там по времето на повечето от най-големите открития. А сега съм тук…

Прекъсна го гласът на Джейк.

— Приближаваме се.

Избраха почти напосоки един отворен люк и малко след като го наближиха, Джейк възкликна изненадано.