Джек Макдевитт - Машините на Бога

И сега, когато затвори очи и остави хладния поток да я облива, тя се сети, че космическата станция също е била конструирана така, че да се върти. За да се постигат същите ефекти.

И точно това не беше наред!

Тя свърши набързо, изсуши се, нахлузи една работна униформа от „Винк“ и се запъти към наблюдателната зала. Карсън и Маги бяха все още там. Останалите ги нямаше, вероятно бяха отишли да се подготвят за качването на борда.

— Наред ли е всичко? — попита Карсън, като я видя как се втурва през вратата.

— Защо са я направили така, че да се върти? — попита тя.

— Защо са направили какво?

— Космическата станция бе, да му се не види!

Маги я зяпна, изненадана от въпроса.

— Защо прилича толкова много на нашите станции, Франк? Та нали уж Строителите на монументи са имали антигравитация? Значи винаги сме предполагали, че те са имали и изкуствена гравитация. Но тогава защо им е било да вграждат въртящи се колела?

— Може би сме грешали — каза Маги. — Или пък не сме открили Строителите, или…

Франк довърши вместо нея:

— … или това е било построено преди Строителите да стигнат до Япет.

— Това — каза Маги — би означавало, че тази станция е тук от повече от двайсет хиляди години. Струва ми се, че това не е възможно.

— Може би това е Монумент от началото на съществуването им. И заради това са го оставили. Нека сега да не мислим по този въпрос — каза Карсън.

— Още един Монумент? — Хъч не можеше да повярва. Тя отвори канал към мостика. Капитанът не беше там, но тя заговори на дежурния: — Бихте ли ми направили една услуга?

— По-точно? — Дежурният беше жена на средна възраст, при която нямаше шест-пет.

— Космическата станция — обясни Хъч. — Колко е стабилна орбитата й? От колко време е тук според вас?

— Ние сме навигатори, госпожице Хъчинс. За този въпрос ви трябва отговорът на физик. Бих искала да ви помогна, но ние просто не сме експерти по това.

— Направете каквото можете — каза Хъч с тон, който съдържаше нотка на пълно доверие.

Дежурната се усмихна — беше поласкана.

— Ще опитаме.

Джон Ф. Морис беше мъж с тесни рамене, тесни възгледи и тясна гледна точка. Беше стигнал до най-високия пост, за който можеше да мечтае, и го беше направил с безупречна лоялност към компанията. Беше се грижил да не обижда когото не трябва и освен това обръщаше внимание на всяка подробност като последен педант. Не беше човек, който може да бъде завладян от позьорството на другите, но винаги разпознаваше заплахите за кариерата си. Най-голямата му сила, но едновременно и слабост, беше това, че имаше непогрешимо ясна представа за обратната страна на нещата. Той знаеше, че Мелани Тръскот е в затруднение и че си позволява много своеволия на кораба. Фактът, че тя разполагаше с пълното право да се държи така (в рамките на определени законосъобразни граници), че има пълната власт да дирижира действията му, можеше да му навреди, ако някой решеше да се обиди от злоупотребата със собствеността на компанията. Или пък ако се случеше нещо наистина страховито. Така че капитанът просто изчакваше. Не можеше да пренебрегне Мелани Тръскот, защото много добре знаеше, че човек не прави кариера като засяга силните на деня, дори когато те имат проблеми. Хората от нейното ниво имаха способността да възкръсват от пепелищата. В същото време обаче той не беше достатъчно добър актьор, за да скрие недоволството си.

Чувстваше, че е направил компромис, и се мразеше за това. Злобата му до голяма степен бе насочена и към спасените служители на Академията. Особено към Карсън, който се правеше на всезнайко.

След като се увери, че совалката е готова, капитанът тръгна да търси Тръскот. Намери я в предната зала да говори със Сил. При влизането му тя вдигна поглед, забеляза суровото му изражение и се усмихна възможно най-мило.

— Не ми харесва цялата тази работа — каза той.

— Така ли? — Погледът на Тръскот стана по-остър. — И какво точно те притеснява?

— Няколко неща. — Гласът му трепереше. Не обичаше да се противопоставя на висшестоящите, дори когато се налагаше да дава професионални съвети. Но след като беше започнал, трябваше да продължи. — Първо, прехвърлянето на персонал на изоставен кораб с неизвестен характер е нарушение на правилата. Както и да се опитвате да го наречете. И ако възникне опасна ситуация, няма да сме подготвени, за да се справим успешно. Медицинският ни отдел е с ограничени възможности. Имаме само една совалка. Ако ви се случат някакви неприятности там, няма да можем да дойдем да ви спасим. Или поне няма да е лесно. Нито пък бързо. Нещо повече: аз участвах в измислицата за поддръжката, когато трябваше да дадем обяснение, но това няма да ни предпази, ако трябва да отговаряме на по-трудни въпроси. В случай че се появи някакъв проблем, в случай че сме подложени на каквато и да било съществена загуба на техника или — не дай Боже, на човешки живот, мисля, че управителният съвет на корпорацията ще ни подложи на съвсем кратка процедура. — Той направи пауза, за да усетят колко сериозно е положението им. — Има и други потенциални проблеми. Например това, че този артефакт е може би безценен. Ако го повредим, не е ли възможно да ни подведат под отговорност?