Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Какво има? — попита Сил.

— И вратата на вътрешната камера е отворена — отвърна Джейк.

— Не е запечатана — каза Маги. — Станцията е била изложена на вакуум.

— Можем ли да получим картина? — попита Сил. — Това напълно противоречи на здравия разум. Въздушните камери винаги са се използвали, за да не може никой да отвори и двете врати наведнъж. Защото ако го направиш, умираш. И всички умират.

— Някой трябва да е пренатоварил предпазния механизъм — каза Хъч. После погледна към Карсън. — Дали всички люкове са отворени?

Когато се приготвиха, Джейк свали налягането в кабината и в багажното отделение, а Сил им раздаде портативни скенери и взе два пулсатора. Единия окачи на колана си с добре отработено движение, а другия подаде на Карсън. Карсън го взе, провери го с жеста на познавач и си го сложи.

Сил разви около трийсет метра кабел.

— Ще го пуснем до люка. И като тръгнете, ще се държите за него. Всичко се върти и ако се откъснете, може и да не успеем да ви приберем. — Той се огледа, за да се увери, че всички енергийни полета са задействани, после се обърна към Тръскот. — Госпожо, честта се пада на вас?

Тръскот отклони поканата и погледна към Карсън.

— Франк?

Карсън пък, за да продължи в духа на цялата церемония, посочи Маги и каза:

— Тя ни доведе дотук.

Маги кимна признателно.

— Благодаря — рече тя. Отвориха вратите и повърхността на напуснатата станция пробяга пред тях на една ръка разстояние. Беше охлузена и покрита с драскотини. Маги протегна ръка и я докосна. Първи допир.

— Ако искате — обади се Хъч, — аз мога да закача въжето.

Той кимна и тя се провря през вратата.

— Внимателно — прошепна Сил.

Моментът на въртене я отнесе до корпуса на станцията. Тя стъпи върху металната й повърхност и се огледа за люка.

Над нея. На около десет метра.

Сил захвана кабела за една магнитна халка на корпуса на совалката, след това подаде въжето и втора халка на Хъч. Тя ги закопча за колана си и пое към люка. Перспективата й се измести. Палубата на багажното отделение, която преди малко беше „долу“, сега се завъртя на 90°. Стомахът й се сви и тя затвори очи, за да преодолее усещането. Сега номерът беше да се съсредоточи върху станцията. Да убеди сама себе си, че е неподвижна. Да забрави за совалката, която сега беше във вертикално положение. Небето около нея се движеше, но тя се съсредоточи върху люка.

Херметическата камера беше голяма като гараж. Вътрешната врата наистина беше отворена, но Хъч не виждаше през нея нищо освен метална палуба и прегради. Захвана халката и махна на Маги, която се спусна от совалката.

Хъч я предупреди, че трябва да съсредоточи погледа си върху корпуса. Тя кимна и се запридвижва по кабела. В началото обаче имаше трудности и Хъч трябваше да се върне, за да й помогне. Най-сетне стигнаха до херметическата камера и влязоха.

— Как си? — попита Хъч.

Маги се спъна в някакво кълбо, след това я увери, че е добре.

— Надявам се, че всичко това си струва — продължи Хъч.

— Сигурна съм — отвърна Маги неуверено.

Един по един дойдоха всички. Слънчевата светлина беше силна, така че трябваше да използват филтри. Вмъкваха се бързо в камерата, при сигурността на затвореното пространство.

Вътрешният коридор беше примамлив. Маги изяви правото си на привилегия да тръгне първа. Влезе в голо помещение с висок таван. До оранжевите стени бяха подредени празни цилиндри. Един беше натъпкан с отпадъци. Имаше инструменти, гигантски ботуш, найлонови чаршафи, както и някакъв полупластичен материал, който навремето може би беше използван за облекло.

— Може би са оставили камерата отворена, за да запазят интериора — каза Джордж. — Ако наистина са искали да го оставят като някакъв паметник, не мога да се сетя за по-добър начин от този. Пуснете вакуума вътре и нищо няма да се развали.

Джанет беше очарована от ботуша.

— Бая едри са били, а?!

По палубата все още бяха останали подови настилки. Коридори, които караха дори Джордж да изглежда като джудже, тръгваха от двата края на помещението. По цялото им протежение от едната им страна имаше прозорци, а от другата — затворени врати. Вратите бяха доста големи — може би четири на два.

Когато Хъч, която влезе последна, ги настигна, те вече разглеждаха оборудването. На Джордж му се стори, че е виждал част от него — „това е без съмнение уред за презареждане“, а Маги вече беше започнала да разглежда символите. Карсън пък си избра напосоки един коридор и тръгна по него.