Грег Беър - Преместването на Марс

Той се отдръпна назад и ни махна да продължим.

Бях направо потресена от онова, което видяхме, когато влязохме в стаята на Шон. Лекарите го бяха килнали в ъгъла под наклон 45 градуса, бяха го омотали в няколко пласта бял хирургически бинт и го бяха привързали към стоманена койка. Докторите, отговорни за лечението му, ръководеха възстановяването на тялото му посредством флуиди и оптични кабели. Едва сега осъзнахме колко сериозни са нараняванията му.

Щом влязохме в стаята му, той извърна глава и се взря безразлично в нас с отсъстващ поглед. Измърморихме обичайните стандартни приветствия и той ни отговори със също толкова изтърканото:

— Как е навън?

— Голяма дандания — обобщи Оливър.

Шон се взря в мен така, сякаш присъствах там само отчасти, сякаш не бях напълно нормално човешко същество, а блед призрак. Припомних си го в мига, когато бе изричал онези изпълнени със страст речи, с които бе разбунил събралите се студенти, и го сравних с това бледо подобие. Стана ми невероятно тъжно.

— Добре — отвърна той, като предварително беззвучно премери думата, преди да я изрече на глас. След това впери поглед в палеопейзажа, прожектиран на отсрещната стена: извисени в небесата акведукти, дълги блестящи тръби, окачени на подобни на дървета пиедестали, по които като плодове висяха гроздове зелени глобуси с диаметър около трийсет-четирийсет метра… Доста убедителна картина на нашата планета, преди да загуби водата и атмосферата си и да залинее.

— Съветът отново превзе всичко — обадих се аз. — Сега синдиците на всички ОМ се събират, за да оправят нещата.

Шон не реагира.

— Никой не ни каза, че си толкова сериозно ранен — каза Фелиция. Ние се взряхме в нея, удивени от тази неистина. Мария Санчес Окоа бе проверила докладите на охраната, включително и тези, подписани от университетските пазачи, и бе сглобила цялата картина парче по парче.

— Зарядите… — изрече Шон, като се поколеба за миг.

Помислих си: «Каквото и да смята Фелиция, той ще ни каже истината… пък и защо да не го направи?»

— Зарядите избухнаха предварително, преди да успея да се измъкна. Самичък ги залагах. Разбира се.

— Разбира се — кимна Оливър.

Чарлз остана най-отзад със скръстени ръце. Приличаше на малко момче, присъстващо на погребение.

— Направо ми издухаха «втората кожа». Успях да си запазя шлема… странно, нали? Видях си червата. Всичко кипеше. Наблюдавах как кръвта ми кипи. Някой успя да запази присъствие на духа и хвърли едно платнище върху мен. То ме обгърна и забави малко нещата. След около час ме закараха в лазарета. Не си спомням кой знае колко след това.

— Боже Господи — обади се Фелиция с абсолютно същия тон, с който се бе обърнала към държавния защитник в чакалнята.

— Направихме го, приятели, нали? Отприщихме лавината — каза Шон.

— Ами, всъщност… — започна Оливър, но Фелиция го прекъсна с патос:

— Направихме го.

Оливър вдигна вежди.

— Ще се оправя — заяви Шон. — По-голямата част от мен май ще има нужда от подмяна и Бог знае кой плаща за всичко това. Предполагам, че е семейството ми, понеже няма кой друг. Напоследък доста мисля.

— Да? — насърчи го Фелиция.

— Мисля, че знам какво накара експлозива да избухне преждевременно — продължи Шон. — Някой е повредил таймера му, преди да го поставя. Много би ми се искало някой от вас — или всички, ако желаете — да разбере кой е бил този някой.

За известно време никой не пророни нито дума.

— Мислиш, че някой го е направил преднамерено? — попитах аз. Шон кимна.

— Стотици пъти проверявахме цялата екипировка и всичко работеше както трябва.

— И кой би направил такова нещо? — попита ужасен Оливър.

— Някой — отвърна Шон. — Продължавайте да държите студентите заедно. Цялата работа още не е свършила. — Той се извърна към мен, като внезапно се съсредоточи. — Предай едно съобщение на Гретъл. Кажи й, че е една тъпа глупачка и че я обичам ужасно. — Шон впи зъби в думите «тъпа глупачка», сякаш бяха някакъв сладкиш и му доставяха огромно удовлетворение. Никога не бях виждала такава сплав между болка и горчива гордост.

Кимнах.

— Кажи й, че когато оздравеем, двамата с нея отново ще поемем водачеството и ще оправим цялата тази шибана бъркотия. Кажи й точно това.

— «Ще оправим цялата тази шибана бъркотия» — повторих аз.

— Сега вече имаме по-мащабна цел — продължи Шон. — Трябва да разчупим простотията на тази планета — всичките тези обичайни бизнеси, корупции, близане на задници пред Тройката и примиренчески манталитети. Можем да го направим. Това ще бъде едно ново начало.