Грег Беър - Преместването на Марс

Очите му обиколиха всеки един от нас поред, сякаш искаше с погледа си да ни убеди в това, което току-що бе изрекъл. Фелиция вдигна ръка с разперени пръсти. Шон повдигна незасегнатата си ръка и несръчно притисна пръстите си към нейните. Същото направи и Оливър. Чарлз отстъпи назад — това бе прекалено много за него. Аз също щях да вдигна ръка и да я притисна към тази на Шон. Но Шон усети колебанието ми, когато Чарлз се отдръпна, и отпусна ръката си, преди да съм успяла да реша какво да правя.

— Трябва да правим това, което ни повелява сърцето — каза той меко. — Ти си… Касея, нали? Касея Мейджъмдар?

— Аха.

— Какво мисли твоята фамилия за всичко това?

— Не знам.

— Техният просперитет е гарантиран. Архаиците ще се чувстват много комфортно при следващото правителство. Не е ли смешно — Конър си мислеше, че ние сме архаици. Ти архаик ли си, Касея?

Поклатих глава. Гърлото ми се бе свило. Тонът му беше прекалено далечен и твърд, прекалено укорителен.

— Кажи ми, Касея. Това, което ти повелява сърцето.

— Не мисля, че трябва да подлагаш на съмнение лоялността ми към всички вас само и само заради фамилията ми — отсякох аз.

Погледът на Шон изведнъж стана леденостуден.

— Ако не си изцяло и напълно с нас, то би могла да ни предадеш по всяко време… също като онзи, който е повредил таймера.

— За зарядите се грижеше Гретъл — намеси се Чарлз. — Никой, освен Гретъл, не ги е докосвал. Най-малко пък Касея.

— Всички понякога имаме нужда от сън, нали? — каза Шон. — А по време на сън всеки може да направи каквото си иска. Но това вече е безсмислено. С тази част отдавна е свършено.

Той затвори очи и облиза устните си. От монтирания в стената робот се подаде чашка, от която направо в устата му се изля струйка течност. Шон сръчно я пое с целия опит, който си бе изработил за дните, прекарани в болницата.

— Какво искаш да кажеш? — попита тихо Фелиция.

— Ще ми се наложи да организирам всичко наново. Повечето от вас се прибраха по домовете си, нали?

— Някои — да, но не и ние — обясни Фелиция.

— Тогава ни бяха необходими студенти, които да окупират и да отстояват завоюваното, да заемат стаите на администрацията и да диктуват условия. Можехме да работим в университета и да го използваме като база, да заявим, че това е нещо от рода на компенсация за нелегалното ни изхвърляне, компенсация за нанесените ни щети… Ако аз бях там, ето това щеше да бъде първото нещо, което щях да направя.

Стана ми толкова тъжно, че ми се доплака. Явната несправедливост на обвиненията на Шон, примесени с напълно реалното чувство на вина, че не съм служила добре на каузата, накараха стомаха ми да се преобърне.

— Вървете и поговорете с Гретъл. А вие двамата… — Той посочи Чарлз и мен. — Обмислете всичко колкото се може по-добре. Кои сте вие? И къде бихте искали да живеете след десет години?

Гретъл беше наранена доста по-леко от Шон, но изглеждаше много по-зле. Главата й бе омотана с обемиста респираторна маска. Докторите й бяха оставили цепнатина единствено за очите. Бяха я положили върху наклонена под 45 градуса стоманена койка, а от наноиздатините на врата и тила й излизаха множество тръбички. Някой от медицинските роботи дискретно бе загънал останалата част от тялото й с бял чаршаф за времето на нашата визита. Тя ни видя да влизаме и изрече с изкуствения си копринен глас:

— Как е Шон? Бяхте ли при него?

— Добре е — отвърна Оливър. Аз се чувствах прекалено тъжна, за да съм в състояние да разговарям.

— Не ни разрешават да се виждаме. Съгласно лайняните правила на тази болница. Какво казват хората навън? Успяхме ли да им привлечем вниманието поне за малко?

Фелиция се опита дай обясни колкото можеше по-деликатно, че в действителност не бяхме успели да постигнем абсолютно нищо. Усетих, че се държи с Гретъл значително по-твърдо, отколкото с Шон. Може би и тя чувстваше някаква неясна вина пред Шон. Внезапно получих нещо като шесто чувство за хората и революциите. Онова, което усетих, въобще не ми хареса.

— Шон има план за това, как да променим ситуацията — каза Гретъл.

— Сигурен съм, че е така — потвърди Оливър.

— Какво е положението в МУС?

— Създават нова администрация. Всички, назначени от централистите, или подадоха оставки, или бяха принудени да напуснат.

— Звучи така, сякаш някой ги е наказал.

— Такава е обичайната процедура. Всички кандидатури се разглеждат внимателно — поясни Оливър.

Гретъл въздъхна — изкуствен звук с огромна красота — и протегна ръка. Фелиция я стисна. Чарлз и аз останахме отново отзад.