Грег Беър - Преместването на Марс

Овациите избухнаха с нова сила.

— Казва се Касея. Стани, Касея.

Изправих се. Сега беше мой ред да се изчервявам. Овациите едва не срутиха залата.

Кики вдигна тост за наше здраве и ме попита дали се интересувам от вкаменелости.

— Влюбена съм в тях — отвърнах и това си беше самата истина — обичах ги, защото бяха свързани с Иля.

— Това е добре, понеже Иля е единственият човек, който се депресира, когато не е копал една седмица — продължи Кики. — Той ми е нещо като асистент.

— Тя все още не е решила какво точно ще прави, но ние така или иначе все ще сме доволни — намеси се Ти Сандра.

— Всъщност вече решихме — обади се Иля.

— Какво? — попита тълпата като един човек.

— Имам предложение да се прехвърля в «Мейджъмдар» — започна Иля.

— Чудесно — одобри Ти Сандра, но изражението й я предаде.

— Само че Касея ми каза, че е готова тя да се премести в ОМ «Ерзул».

— Ако ме искаш — добавих аз.

Овациите отново избухнаха. Ти Сандра ме прегърна. Да бъдеш прегърнат от нея бе все едно да се озовеш в прегръдката на огромно и меко дърво със стоманена сърцевина.

— Имам си и дъщеря! — обяви тя на всеослушание. — Това е прекрасно!

Хората се скупчиха около Иля и мен, поздравявайки ни. Лели, чичовци, учители, приятели — всички ме засипваха със съвети или с истории за Иля. Лицето на любимия ми ставаше все по-червено и по-червено, докато историите се сипеха една след друга.

— Моля ви се! — протестира той. — Все още не сме подписали нищо… Не я изплашвайте до смърт!

След десерта се събрахме в кръг около една огромна кръгла маса, отрупана с най-различни напитки. Хората около мен пиеха много повече от който и да е марсианец, когото някога бях срещала, въпреки че не се разделяха нито за миг с интелекта и достолепието си.

Ти Сандра ме отведе встрани в края на вечерта и ми каза, че й се искало да ми покаже тропическата си градина, носителка на множество награди. Градината наистина беше приказна, само че не демонстрацията й бе целта на Ти Сандра.

— Знам доста малко за теб, Касея — каза тя. — Това, което съм чувала обаче, ме впечатли достатъчно. Може и да не си го признаваме, но сигурно си забелязала, че сме доста амбициозна малка фамилия, нали?

— Да, Иля ми го понамекна.

— Някои от нас са изследвали внимателно Хартата и премислят нещата от дълго време. Ти имаш богат опит в политиката…

— О, съвсем не е чак толкова богат. Управление и мениджмънт… и то от гледната точка на едно-единствено ОМ.

— Да, само че си ходила на Земята. В това ОМ сега ни се предоставя уникална възможност. Никой не ни ненавижда. Свободни сме да ходим навсякъде, да се срещаме с всекиго, понеже сме приятелски настроени… Разполагаме с достатъчно количество доверие. Според нас имаме нещо, което бихме могли да предложим на Марс като цяло.

— Убедена съм в това — кимнах.

— Имаш ли нещо против, ако си поговорим за тези работи след известно време? — Очите й примигнаха, но лицето й си остана непроменено — изражение, което в близките няколко месеца щях да опозная прекалено добре. Ти Сандра бе амбициозна жена и имаше доста по-сериозни планове за бъдещето (както и по-големи таланти и възможности), отколкото тогава можех да си представя.

Иля и аз прекарахме медения си месец в Сайан Сълси на няколко километра от Лайкъс Сълси. За пътуването взехме преносимата лаборатория на проф. Джордан Ерзул — десетметров цилиндър със седем огромни гуми със стоманени спици. Вътре лабораторията беше затрупана с най-различни неща и потънала в прах, имаше две сгъваеми легла, елементарна нанокухня, в която можеше да се приготвя само полутечна рециклирана храна, а къпането ставаше единствено с тампони. Миришеше на храна, а от праха не спирахме да кихаме. Никога през живота си не съм била по-щастлива или по-спокойна.

Не се ръководехме от никакъв график. Прекарвах по няколко часа в костюм под налягане и придружавах съпруга си до зъберите от лава и дълбоките пропасти, където търсехме цисти-«майки».

Въпреки че на Марс имаше разнообразие от живи форми, те не бяха обособени като самостоятелни класове. По правило кокогенотипните биорастения и съществата с различни форми имаха общ прародител. На Земята те се ограничаваха до различните етапи в развитието на живите същества. Какавидата се превръща в пеперуда, например. На Марс всеки репродуктивен организъм при различни обстоятелства може да има поколение, в което да се срещат индивидуални различия във формата и функцията. Тези форми, които загиваха, не се създаваха отново от репродуктивния организъм при следващия размножителен цикъл. Новите форми се създаваха на морфологичен принцип и ние можехме само да гадаем точно как. След няколко стотици години родителските форми загиваха, но преди това оставяха яйца или цисти, някои от които се бяха вкаменили.