Кевин Андерсън - Метален рояк

И не можеше никога да се изгуби. Всяка част от световната гора беше част от нея. През телевръзката бе научила много други неща, новини от Спиралния ръкав. А Естара бе родила бебето си! Сели почувства леко разочарование, задето не бе присъствала, но пък щеше да прекара много време с малкото момченце и да му помогне да порасне. Знаеше, че Питър и сестра й ще кръстят детето Рейналд. Усети буца в гърлото си. Разбира се, че щяха да го кръстят Рейналд!

Достигна до сечището под гъбения риф и видя няколко зелени жреци, включително Ярод и последователите му. Кралят и кралицата бяха високо горе и се взираха надолу от балкона. Естара държеше бебето и се усмихваше — о, как само се усмихваше!

Солимар дойде при нея и я прегърна, свързаха се по начин, който не бе възможен преди. Докато все още беше в пашкула в гъсталака, тя се бе свързала с него по телевръзката и си бяха говорили развълнувано. Но сега той бе до нея в плът и кръв и връзката бе още по-силна.

Сега, след като бе запозната с телевръзката, тя усети, че Ярод и последователите му са някак отчуждени, откъснати от останалата част на мрежата. Усещането за чудо я напусна, когато осъзна, че чува в ума си странно жужене. Верданите бяха неспокойни, смутени… разгневени — може би уплашени? Нещо мрачно и опасно се промъкваше в Спиралния ръкав. Ярод и последователите му изглеждаха най-уязвими.

— Какво има, Солимар? Разбираш ли го?

Той поклати глава.

— Не. Ярод не иска да ни каже. Явно е нещо, което неговите последователи знаят…

Тялото на Ярод се вдърви, ръцете му се отпуснаха, пръстите му се разтвориха. Зелената му кожа проблесна с вътрешна енергия. Внезапно, сякаш облъхнат от пламтящ вятър, той се превърна в огнен стълб. Последователите му също се запалиха — като човешки факли сред ливадата. Нещо се движеше по нишките на съзнанието им, нещо, срещу което те не можеха да се защитят. А после Ярод и сподвижниците му паднаха на земята като силуети, нарисувани от пепел.

Високо в орбита огромните вердански бойни кораби започнаха да се въртят бясно. Тя усещаше Бенето, чувстваше как се бори, как откъсва себе си и гигантския трънлив кораб от останалата световна гора. А после усети как корабът се запалва дори във вакуума — като треска, която заразява кръвта.

Трептящата болка се събра, усили се. Сели залитна, повлече и Солимар. Включиха се в златистата кора на дърветата, отчаяно търсеха за какво да се хванат, как да помогнат на дърветата в борбата им…

Световните дървета не можеха да избегнат невидимия огън, който бушуваше необезпокояван в собствената им мрежа. Шестте най-големи затрепериха, най-високото избухна в огнен стълб. Другите се запалиха от корените, но не изгоряха. Излъчваха вълни от топлина, огънят кипеше в дървесината им, изгаряше ги, но без да ги унищожава. Пламдървета.

Фероуите ги бяха хванали, бяха ги обладали, но нямаше да оставят съзнанието на световната гора да изгори. Като замразени факли, надвиснали над зеления покров, шестте дървета запламтяха все по-силно, а останалата част от гората сякаш се отдръпна.

Сели и Солимар побягнаха от неугасимия пожар.

Агуера, Карл ос — по-малък брат на Реймънд

Агуера, Майкъл — най-малкият брат на Реймънд

Агуера, Реймънд — израснал на улицата младеж от Земята, сега крал Питър

Агуера, Рори — по-малък брат на Реймънд

Адам, принц — предшественик на Питър, сметнат за неподходящ

Адар — най-високият военен чин в илдирийския Слънчев флот

Алаху, Хаким — главният представител на Реджак

Алекса, майка — бивша владетелка на Терок, съпруга на отец Идрис и майка на Рейналд, Бенето, Сарейн, Естара и Сели

Алинтан — бивш кликиски свят

Алтурас — илдирийски свят в Хоризонтния куп, завладян при въстанието на Руса’х

Андез, Шейла — войник от ЗВС, бивша пленница на скитниците в корабостроителниците на Оскивъл, сега служи при генерал Ланиан

Архиотец — символичен глава на земната Църква на единството

Бариморова скала — уединено депо за гориво на скитниците

Бартоломю — велик крал на Земята, предшественик на Фредерик

Бен — третият велик крал на Теранския ханзейски съюз; също така име на голяма луна на Ансиър, разрушена от хидрогите

Бенето — зелен жрец, втори син на отец Идрис и майка Алекса, убит от хидрогите на Гарванов пристан, завърнал се в дървено тяло като аватар на световната гора; по-късно слят с вердански боен кораб