Феликс Палма - Картата на времето

След около час хирургът напуснал цирка, изпълнен с решимост да направи всичко, което зависело от него, за да измъкне Мерик оттам и да му предложи достойно съществуване. Съображенията му били очевидни: никъде в болничните регистри по света нямало данни за същество с такава тежка деформация като тази на Мерик. Каквато и да била загадъчната му болест, била избрала да се настани единствено в неговото тяло измежду всички обитатели на планетата. Това превръщало несретника в уникално същество, в образец от необикновен вид пеперуда, който трябвало да бъде предпазен от света зад стъклен похлупак. Било очевидно, че Мерик трябвало час по-скоро да напусне цирка, където креел, и да бъде поверен в ръцете на науката. Тривз обаче съвсем не подозирал, че за да осъществи похвалната цел, която си бил поставил в пристъп на състрадание, трябвало да се впусне в дълъг и изтощителен кръстоносен поход. Най-напред представил Мерик на Дружеството по патология, но бележитите му членове само подложили пациента на най-разнообразни изследвания и в крайна сметка затънали в колкото разгорещени, толкова и безплодни спорове за естеството на мистериозната му болест. Тези дискусии често завършвали с размяна на обиди, от която винаги някой се възползвал, за да припомни забравени раздори. Въпреки това, вместо да се обезкуражи, Тривз по-скоро се насърчил от объркването на колегите си, защото в края на краищата то придавало още по-голяма стойност на живота на Мерик и правело все по-наложително избавлението му от несигурния свят на цирка. Следващата стъпка на доктора била да се опита да го настани в болницата, където работел — там Мерик можел да бъде изследван твърде удобно. За беда никоя болница не подслонявала хронично болни. Управата на лечебния център приветствала намерението на хирурга, но била с вързани ръце. При това безизходно положение самият Мерик му предложил да му намери работа като пазач на фар или някаква друга длъжност, която би могъл да изпълнява далече от хорските очи. Тривз обаче не се признавал за победен. В отчаянието си той се обърнал към пресата и за няколко седмици печалната ситуация на индивида, наречен Човекът-слон, трогнала цялата страна. Завалели дарения, но Тривз не искал само пари, искал приличен дом за Мерик. Тогава решил да се обърне към кралските особи — единствените, които стояли над абсурдните закони, притискащи обществото — и убедил херцога на Кеймбридж и принцесата на Уелс да се запознаят със съществото. Изисканото възпитание и безпределната благост на Мерик свършили останалото. Ето как Човекът-слон бил настанен, в качеството на пожизнен обитател, в болничното крило, в което навлизаха в момента.

— Тук Джоузеф е щастлив — заяви Тривз с неочаквано мечтателен тон. — Изследванията, които му правим от време на време, са безрезултатни, но това явно не означава нищо за него. Той е убеден, че болестта му е причинена от слона, стреснал майка му, която в напреднала бременност присъствала на едно парадно шествие. Печалното в цялата история е, че това е Пирова победа, господин Уелс. Успях да извоювам дом за Мерик, но не зная как да спра развитието на болестта му. Черепът му нараства с всеки изминал ден и се страхувам, че скоро вратът му няма да може да издържа невероятната тежест на главата му.

Хладнокръвието, с което Тривз предугаждаше смъртта на Мерик, добавено към мрачната запуснатост, в която тънеше това крило на болницата, дълбоко разстроиха Уелс.

— Бих искал последните му дни да бъдат възможно най-спокойни — продължи хирургът, без да обръща внимание, че придружителят му все повече пребледнява. — Но явно искам твърде много. През някои нощи местните хора се събират под прозореца му, за да го обиждат или да се глумят с него. Сега дори смятат, че той е отговорен за убийството на всички онези проститутки, които бяха изкормени в квартала. Светът, види се, е полудял! Мерик не може и муха да убие. Вече ви казах, че е невероятно чувствителен. Знаете ли, че жадно чете романите на Джейн Остин? А понякога съм го сварвал да пише стихотворения. Също като вас, господин Уелс.

— Аз не пиша стихотворения, а разкази — измънка Уелс не особено убедено, сякаш нарастващото му безпокойство го караше да се съмнява във всичко.

Тривз го изгледа враждебно, раздразнен, че придружителят му държи да уточнява тънкости в литературата — материя, която никак не засягаше хирурга.

— Именно затова допускам тези посещения — рече, клатейки състрадателно глава, като продължи словото си оттам, където го бе прекъснал, — защото зная, че му се отразяват много добре. Предполагам, че хората идват да го видят, понеже пред неговата външност и най-нещастните разбират, че трябва да са благодарни на Бога. Джоузеф обаче разглежда това от друг ъгъл. Понякога имам чувството, че за него тези визити са нещо като зловещо забавление. Всяка събота преглежда седмичните вестници и ми връчва списък на гражданите, които желае да покани на чай, а аз послушно им изпращам визитната му картичка. Това обикновено са аристократи, заможни предприемачи, обществени фигури, художници, актьори и други, повече или по-малко известни творци… Личности, постигнали известен успех в обществото, на които, според Джоузеф, им остава да преодолеят едно последно изпитание: да се изправят пред неговата външност. Както вече ви обясних, той е тъй ужасно уродлив, че обикновено буди у хората, които го виждат, съжаление или отвращение. Предполагам, че по реакцията на гостите си Джоузеф преценява що за хора са — дали имат добро сърце или са обременени от страхове и комплекси.