Феликс Палма - Картата на времето

Не е чудно, че при такова злополучно начало връзката на Уелс с майка му се развиваше все в същия дух. Щом приключи приятният отдих, предоставен от счупването на крака и великодушно удължен от селския лекар — който, без някой да го моли, намести зле костта и се наложи да я счупи отново, за да поправи грешката си, — малкият Бърти постъпи в школата в Бромли. Двамата му братя вече бяха минали оттам, но господин Морли, учителят, не бе постигнал ни най-малък успех с тях. Момчето обаче веднага показа, че не всички са от един дол дренки. Господин Морли бе толкова удивен от бляскавия ум на изтърсака Уелс, че дори си затвори очите за неплатената учебна такса, но това благосклонно отношение не попречи на майка му да го откъсне от чиновете и тебеширите, сред които се чувстваше тъй удобно, и да го прати като чирак в магазина за платове на Роджърс и Дение в Уиндзор. След два месеца работа от седем и половина сутринта до осем вечерта, с една кратка почивка за обяда в тясното и вечно тъмно подземие, Уелс се уплаши, че младежкият му дух ще залинее бавно и неизбежно, както се бе случило и с по-големите му братя, почти напълно изгубили някогашната си жизнерадост и решителност. И тъй, той всячески се постара да покаже на света, че не е създаден за служител в магазин за платове — сиреч отдаде се още по-усърдно на своите мечтания, така че накрая собствениците се видяха принудени да уволнят завеяния младеж, който все объркваше поръчките и през по-голямата част от деня бленуваше в някой ъгъл. Благодарение на намесата на един втори братовчед на майка му, Уелс бе изпратен да помага на един родственик, който ръководеше училище в Ууки, Съмърсет, където можеше да завърши и образованието си като учител. За нещастие тази работа, която бе далеч по-съзвучна със стремежите му, твърде скоро се осуети, когато стана ясно, че директорът на центъра е мошеник, спечелил поста си чрез фалшифициране на академичната си квалификация. И вече не чак толкова малкият Бърти отново стана жертва на натрапчивите идеи на майка си, която пак го отдалечи от съдбата му, изпращайки го по погрешна пътека. Току-що навършил четиринайсет години, Уелс започна работа като чирак в аптеката на господин Кауъп, комуто бе заръчано да го обучи за продавач в дрогерия. Аптекарят обаче скоро разбра, че това момче е прекалено даровито, за да прахосва заложбите си с такава служба, и го повери на Хорас Байът, директора на средното училище в Мидхърст, който усилено издирваше способни ученици, за да придадат на школата му онзи академичен престиж, който й липсваше. За Уелс не бе трудно да се открои в тази среда, съставена основно от посредствени момчета, и да привлече веднага вниманието на Байът, който се споразумя с аптекаря, че ще се постарае да даде на талантливия младеж възможно най-доброто образование. Ала майка му скоро разкри заговора на тези двама филантропи, които си нямаха друга работа, ами се мъчеха да тласнат малкия Бърти към гибел. Тя изпрати сина си в друг магазин за платове, този път в Саутсий, Хемпшир. Там Уелс прекара две години в дълбок душевен смут, опитвайки се да проумее защо неумолимият вятър упорито го събаряше от коня всеки път, щом поемеше по вярната пътека. Животът в Търговския център за платове на Едуин Хайд подозрително приличаше на престой в ада: тринайсет часа тежък труд, които завършваха със затварянето в спалното помещение — голямата задушна барака, където служителите спяха така нагъсто, че даже и сънищата им се смесваха. Няколко години по-рано, убедена, че некадърността на съпруга й в крайна сметка ще доведе до банкрут търговията им с порцелан, майка му бе приела службата на икономка в имението Ъппарк, запокитено зад склона на Хартинг Даун, където на младини бе работила като камериерка. Именно там изпращаше Уелс отчаяни и доста плачливи писма, които от уважение към него няма да предам тук; в тях той редуваше детински молби с твърде находчиви доводи, опитвайки се напразно да убеди майка си да го измъкне от плен. Като виждаше с огорчение, че тъй желаното бъдеще се изплъзва от ръцете му, Уелс старателно разнищваше недостатъците на нейните решения. Питаше я как, според нея, би могъл да я подпомага на старини с мизерната заплата на продавач, докато с образованието, което искаше да получи, можеше да достигне отлично положение; наричаше я нетолерантна и тъпа и дори заплашваше да извърши самоубийство или други, още по-страшни действия, които завинаги да опетнят името на семейството. Ала нищо не можеше да накара майка му да отстъпи от намерението си да го превърне в почтен продавач на платове. Наложи се някогашният му покровител Хорас Байът, притиснат от увеличаващия се брой на учениците, да му се притече на помощ, като му предложи преподавателско място в училището си със заплата от двайсет лири за първата година и четирийсет за следващите. Уелс отчаяно размаха тези цифри пред очите на майка си, която неохотно се съгласи синът й да напусне магазина за платове, уморена от толкова безплодни усилия да го вкара в правия път. Облекчен, той с благодарност се постави в услуга на своя спасител, чиито очаквания жадуваше да оправдае. Денем преподаваше на по-малките ученици, а нощем учеше, за да завърши образованието си и поглъщаше ненаситно всичко, което му попаднеше относно биологията, физиката, астрономията и другите науки. Титаничните му усилия бяха възнаградени със стипендия за Кралския колеж в Лондон, където преподаваше не друг, а професор Томас Хъксли, известният физиолог, подкрепил Дарвин в прочутите му диалектически диспути с епископ Уилбърфорс.