Хари Харисън - Планетата на прокълнатите

— Често ли изоставят кулите си? — попита Брайън.

— Никога. Не съм чувал друг път да се е случвало нещо подобно. Не мога да си обясня и сега защо е станало.

— Е, аз пък мога — отвърна Брайън. — Биха напуснали, само ако вземат със себе си нещо изключително ценно. Бомбите. Ако наистина са ги държали тук, вероятно са ги преместили веднага след нападението. — Той потрепери от внезапно завладелия го страх. — А може би са ги преместили, защото е дошло време да ги отнесат при установката за изстрелване! Да се махаме от тук, колкото се може по-бързо.

— Мирише ми на въздух от пустинята — произнесе замислено Улв. — Откъде полъхва, след като се намираме в подземието? Магтерите нямат вентилационни шахти.

— МОже би е от отворът, който пробихме по време на атаката. Можеш ли да откриеш посоката, от която идва?

Свиха зад един ъгъл и в дъното на тунела, през пробития от взрива проход видяха блещукащите в нощното небе звезди.

— Изглежда ми по-голям, отколкото когато атакувахме — каза Брайън. — Сякаш магтерите нарочно са го разширили. — Той надникна през отвора и забеляза, че в пясъка отвън има следи от пустиноход. — За да изнесат нещо обемисто навън и да го откарат там, накъдето водят следите!

Двамата се възползваха от отвора за да излязат в пустинята и изтичаха обратно при пустинохода. Брайън подкара рязко, колата поднесе в пясъка и освети с фаровете си оставените дири. Различаваха се съвсем отчетливи отпечатъци от веригите на пустиноход, примесени с грайферовите следи от предните колела. Брайън изключи светлините, забави скоростта въпреки кипящото в него нетърпение и се съсредоточи върху управлението. Погледна за миг часовника, за да установи, че им остават не повече от четири часа. Луната грееше ярко и светлината й бе напълно достатъчна, за да различава следите. Брайън стисна кормилото с една ръка, а с другата включи предавателя, предварително нагласен на вълната на Крафт.

Веднага щом радистът отсреща отвърна на повикването Брайън докладва за откритието и за своите предположения.

— Предайте незабавно съобщението на професор Крафт. Нямам време да разговарям с него — по следите им съм. — Той изключи връзката и натисна газта. Пустиноходът подскочи напред и задницата му се поднесе.

— Насочили са се към планините — докладва не след дълго Улв, който не откъсваше дирите от погледа си. — В тази район има доста пещери и често сме забелязвали магтери около тях.

Предположението се оказа съвсем правилно. Малко преди девет пейзажът наоколо се изпъстри с многобройни хълмове, а далеч пред тях на фона на звездното небе, тъмнееше черната маса на планината.

— Спри тук — посъветва го Улв. — До пещерите има съвсем малко път. Ще се приближим безшумно, може да са оставили постове.

Брайън прибра предавателя в джоба си и пое по дълбоко врязаните в земята следи. Улв щъкаше наоколо, ту се появяваше от мрака безшумен като сянка, ту изчезваше за да търси нощни постове. Засега поне не беше открил никой да дебне в тъмнината.

Към девет и половина Брайън си даде сметка, че твърде рано бяха изоставили пустинохода. Следите продължаваха да се извиват и краят им все не се виждаше. Подминаха няколко пещери, които Улв му посочи, но следите не извиваха към тях. Времето течеше, а кошмарното препъване в мрака продължаваше.

— Наближаваме още няколко пещери — съобщи Улв. — Стъпвай безшумно.

Надникнаха предпазливо над хребета на хълма, както го бяха правили неведнъж досега и огледаха плитката долина пред тях. Дъното й бе покрито с пясък и падащите право отгоре лунни лъчи осветяваха следите, очертавайки ги като тъмни линии. Пресичаха пясъчната долина под прав ъгъл и изчезваха в пещерата на отвъдния й край.

Брайън се присви зад върха на хълма, закри с ръка индикатора на предавателя и го включи. Улв остана над него, без да изпуска от поглед входа на пещерата.

— Важно съобщение — прошепна в микрофона Брайън. — Моля, включете на запис. — Той повтори няколко пъти тези думи, вперил поглед в часовника, докато изминат тридесет секунди. После, като се стараеше да говори колкото се може по-ясно, разказа за изчезващите в пещерата следи.

— …не зная дали бомбите са вътре, но смятам да проверя. Ще оставя предавателя тук, на хълма, с включен сигнал, за да можете да се ориентирате по него. Намира се съвсем близо до пещерата. Другият, по-големият радиопредавател, ще взема със себе си — акумулаторът му не е толкова изтощен. Ако не успеем да излезем от пещерата, ще се свържа с вас отвътре. Съмнявам се сигналът да премине през дебелия скален пласт, но друг изход нямам. Край на предаването. Не се опитвайте да се свързвате с мен. Не разполагам със слушалки, а говорителят е твърде шумен — затова го изключих.