Айзък Азимов - Роботите на зората

Лицето на Василия се вкамени.

— Разберете ме — каза тя, като натъртваше всяка дума. — Няма да се намесвам в случая.

— Трябва да се намесите.

— Защо?

— Нищо ли не дължите на баща си? Той е ваш баща. Независимо дали тази дума означава нещо за вас или не, биологически вие сте свързани. А освен това — баща или не, — той се е грижил за вас, гледал ви е и ви е възпитавал години наред. Заради това му дължите нещо.

Василия трепереше. Виждаше се, как потръпва, а зъбите й тракаха. Опита се да проговори. Пое дълбоко въздух, после още веднъж. Накрая опита пак и каза:

— Жискар, чуваш ли всичко това?

Жискар сведе глава.

— Да, Литъл Мис.

— А ти, хуманоидният… Данил?

— Да, д-р Василия.

— И ти ли чуваш всичко това?

— Да, д-р Василия.

— Вие двамата разбирате, че землянинът настоява да свидетелствам за характера на д-р Фастълф?

И двамата кимнаха.

— Тогава ще говоря — против волята си и след като ме вбесихте. Именно защото смятам, че дължа на този мой баща някакъв минимум уважение като към човек, който ми е дал своите гени и, в известен смисъл, ме е възпитал, не съм давала показания. Но сега ще го направя. Землянино, чуй, какво ще ти кажа. Д-р Хан Фастълф, част от чиито гени нося и аз, не се е отнасял с мен… мен… мен… като с едно отделно, обособено човешко същество. Аз не представлявах за него нищо повече от един експеримент, един обект за наблюдение.

Бейли поклати глава.

— Не ви питах за това.

Тя се нахвърли вбесено върху него.

— Вие настояхте да говоря, и аз ще говоря — и отговорът сам ще ви се натрапи. Д-р Хан Фастълф се интересуваше от едно нещо. Едно нещо. Само едно нещо. И това е устройството на човешкия мозък. Той иска да го сведе до уравнения, до преплетени диаграми, до решени загадки, като по този начин положи основите на математическата наука, описваща човешкото поведение, която ще му позволи да предсказва бъдещето на хората. Нарича я „психоистория“. Не вярвам да сте говорили с него по-малко и от час, без той да ви е споменал за това. Това е мономанията, която го е обзела.

Василия претърси лицето на Бейли с поглед и изкрещя с дивашка радост:

— Познах! Той ви е говорил за това. Тогава сигурно ви е казал, че се интересува от роботите само дотолкова, доколкото те могат да му помогнат да стигне до човешкия мозък. Интересува се от хуманоидните роботи само дотолкова, доколкото те могат да го доближат още повече до човешкия мозък. Да, и това ви е казал.

Основата на теорията, която направи възможно съществуването на хуманоидните роботи, е произтекла — убедена съм в това — от неговите опити да проникне в тайните на човешкия мозък. Той си я стиска за себе си и не позволява на никой друг да я зърне, защото иска да разреши сам проблема за приблизително двата века живот, които му остават. Всичко е подчинено на тази цел. И в това число, най-вече аз.

Бейли опита да не се поддава на вълната от негодувание, която се надигна в него.

— Как така вие, д-р Василия? — тихо попита тон.

— Когато съм се родила, е трябвало да ме оставят с други такива като мен на грижите на професионалисти, които знаят как се гледат малки деца. Не е трябвало да ме оставят самичка в разпореждането на един аматьор — бил той баща, или не, учен или не. Не е трябвало да позволяват на д-р Фастълф да подлага едно дете на такива въздействия. И е нямало да го направят, ако е бил някой друг, а не Хан Фастълф. Използвал е цялото свое влияние, за да го постигне, обадил се е на всичките си длъжници, преследвал е всяка ключова личност, до която е можел да стигне, докато накрая съм му паднала в ръцете.

— Той ви е обичал — промърмори Бейли.

— Обичал? Би се задоволил с което и да е друго дете, но не е имал други под ръка. Искал е да има пред себе си едно подрастващо дете, един развиващ се мозък. Искал е да направи внимателен анализ на пътя, по който той се развива, на начина, по който се оформя. Искал е човешки мозък в проста форма, който постепенно се усложнява, така че да може да го изследва с подробности. С такава цел той ме е подлагал на ненормални въздействия и изкусно замислени експерименти, без въобще да се интересува от мен като от човешко същество.

— Не мога да повярвам. Дори и да се е интересувал от вас като от експериментален обект, той е могъл въпреки това да проявява и грижи като към едно човешко същество.

— Не. Говорите като землянин. Може би на Земята и да е прието някакво зачитане на биологическите връзки. Тук не е така. За него аз бях един експериментален обект. Толкоз.