Айзък Азимов - Роботите на зората

Василия отвърна с горчивина:

— Ще ви отговоря. Не се тревожете! Убийство? Изваждат от строя един робот и вие наричате това убийство! Добре тогава, отричам съучастничеството в убийството, или както искате го наречете. Отричам с пълна сила. Не съм занимавала Гремионис с роботика с цел да му помогна да сложи край на съществуването на Джендър. Не знам достатъчно за тази цел и подозирам, че никой друг в Института не знае достатъчно.

— Не мога да преценя — заяви Бейли, — дали вие или някой друг в Института знае достатъчно, за да помогнете за извършването на престъплението. Може, обаче, да обсъдим мотива. Първо, възможно е да изпитвате симпатия към този Гремионис. Колкото и да сте му отказвала, колкото и да го намирате отблъскващ в ролята на евентуален любовник, нима би било странно, ако сте се чувствала поласкана от неговото присъствие? И то дотолкова, че не бихте имала нищо против да му помогнете, в случай, че той се обърне с молба към вас, без да ви досажда със своите сексуални претенции.

— Искате да кажете, че той е дошъл при мен и ми е казал: „Василия, скъпа, искам да извадя един робот от строя. Моля те, кажи ми как да го направя, и ще ти бъда ужасно благодарен.“ А аз съм му отвърнала: „Ами, разбира се, скъпи, с удоволствие ще ти помогна да извършиш престъпление.“ Абсурд! Никой друг, освен един землянин, който не разбира нищо от аврорианските нрави, не би могъл да си представи, че нещо подобно може да се случи. Сигурно ще трябва и да е някой изключително тъп землянин.

— Може би, но трябва да се разгледат всички възможности. Например, като втора възможност, не може ли да допуснем, че сте изпитали ревност поради факта, че Гремионис е прехвърлил своите чувства на друго място. Помогнали сте му не просто от някаква си симпатия, а заради своето съвсем конкретно желание да си го върнете обратно?

— Ревност? Това е земно чувство. След като не желая Гремионис за себе си, как въобще е възможно да ме е грижа дали той се предлага на друга жена и тя приема, или, примерно, дали друга жена му се предлага и той приема?

— Чувал съм вече, че сексуалната ревност е непозната на Аврора и съм склонен да вярвам, че по принцип това е така. Но на практика нещата може да стоят другояче. Сигурно има някои изключения. Нещо повече, ревността твърде често е неподвластно на разума чувство и не може да се отхвърли с чисто логически доводи. Но да оставим това за момент. Като трета възможност, може да сте ревнували от Гладиа и да сте искали да й причините болка — дори и пет пари да не сте давали за самия Гремионис.

— Да ревнувам от Гладиа? Никога не съм я виждала, освен веднъж в едно хипервълново предаване, когато тя пристигна на Аврора. Фактът, че се случва хората да коментират нейната прилика с мен, не ме притеснява.

— Може би се дразните от факта, че тя е под опеката на д-р Фастълф — негова любимка, почти дъщеря, както вие навремето? Тя ви е заместила.

— Моите поздравления. Изобщо не ме интересува.

— Дори и ако са били любовници?

Василия изгледа Бейли с нарастващо раздразнение и по челото й избиха капки пот.

— Няма никакъв смисъл да обсъждаме това — каза тя. — Поискахте от мен да отрека твърдението, че съм съучастник в нещо, което наричате убийство, и аз го отрекох. Казах, че нямам нито възможност, нито мотив. Можете да разгласите вашия случай на цяла Аврора. Да разгласите своите тъпи опити да ми припишете мотив. Да твърдите, ако желаете, че съм имала и възможност да го извърша. Доникъде няма да стигнете. Абсолютно доникъде.

И макар че тя трепереше от яд, на Бейли му се стори, че долови в гласа й нотки на твърдо убеждение.

Не се боеше от обвинението.

Василия се беше съгласила да се срещне с него. Значи той все пак е бил по следата на нещо, от което тя се боеше — може би отчаяно.

Но не и от това.

Тогава, къде беше сбъркал?

Бейли продължи (обезпокоен и търсейки начин да се измъкне):

— Да предположим, че приема вашите твърдения, д-р Василия. Да предположим, че се съглася, че моите подозрения за вашето съучастничество в това… роботоубийство са били погрешни. Но дори и да е така, вие пак бихте могли да ми помогнете.

— Защо да ви помагам?

Бейли отвърна:

— От чисто човешко благоприличие. Д-р Хан Фастълф ни уверява, че не го е извършил. Че той не е убиец на роботи. Че в частност не е повреждал този робот. Човек би допуснал, че познавате д-р Фастълф по-добре от всички останали. Прекарали сте толкова години заедно с него, в тесни взаимоотношения като негово обичано дете и подрастваща дъщеря. Виждали сте го в такива моменти и при такива обстоятелства, в които никой друг не го е виждал. Каквито и да са сегашните ви чувства спрямо него, миналото не може да се промени с тях. След като го познавате толкова добре, вие трябва да свидетелствате, че неговият характер не би му позволил да навреди на един робот. Във всеки случай не и на робота, който представлява едно от най-върховните му постижения. Ще се съгласите ли да свидетелствате за това открито? Пред всички планети? Това би помогнало страшно много.