Лоис Бюджолд - Криожега

Сузе го гледаше с дълбоко подозрение. Майлс се надяваше, че историята му звучи твърде откачено, за да реши, че е измислена.

Девет делегати бяха похитени — не, осем, поправи се Майлс, като извади себе си от бройката, макар че официална информация за неговото бягство липсваше. Бараярското консулство на Кибу-дайни, макар и малко, вече без съмнение беше изпратило доклад за отвличането му. Щеше да мине още известно време, докато съобщението пристигне у дома. „По дяволите!“ Адмирал Майлс Нейсмит, свободният наемник, никога не бе имал домашен адрес нито последствия в бъдеще време, с които да се съобразява. Лорд-ревизор Майлс Воркосиган имаше. Длъжен беше да докладва. И все пак каква интересна възможност да остане временно невидим му се предоставяше сега…

Старите инстинкти от битието му на агент към отдела за секретни операции надигаха енергично глава, а той не беше сигурен какво да ги прави. Можеше да си тръгне оттук още сега и рано или късно да намери магазин или ресторант, откъдето да се обади, да поиска помощ и да я получи. От друга страна, връзката по необезопасено комтабло щеше да е по необходимост открита за всеки, който го издирва, включително за местните власти. Ако властите или поне властимащите персони, които, изглежда, дърпаха задкулисно конците, не бяха привлекли неблагоприятно вниманието му по-предната вечер, Майлс не би се поколебал да направи точно това. Сега обаче се колебаеше.

Сузе придърпа един от столовете на колелца, тръшна се на него и впери поглед в екрана на комтаблото. Джин пристъпяше от крак на крак — явно губеше интерес, докато Майлс преглеждаше на бързи обороти линкове с допълнителна и безполезна в голямата си част информация.

— Хей, Сузе-сан, искаш ли да ти донеса кифлички? Айко тъкмо ги е извадила от фурната.

— А да имат кафе долу? — попита с надежда Майлс. — Ще ми донесеш ли една чаша? Черно?

Джин сбърчи нос.

— Не знам как я пиете тая гадост.

— Вкусът към кафето се развива на по-зряла възраст. Почти като интереса към момичетата.

Сузе издаде някакъв гърлен звук, който можеше да е смях или пък напираща храчка.

Джин сбърчи нос още повече, но все пак кимна енергично, с цялото си тяло някак, и хукна към вратата.

— Две кафета! — извика след него Сузе. Момчето махна, че е разбрало, и изхвърча навън.

Майлс се завъртя със стола си да погледне след него, но Джин вече беше изчезнал — бързите му стъпки кънтяха по коридора.

— Добро дете.

— Аха.

— Хубаво е, че сте го прибрали. Какво знаете за него? — „Точно така, милорд ревизор, подгответе почвата.“ — На мен ми каза, че баща му е мъртъв, а майка му — замразена, което го прави един вид сирак, предполагам. Майка му не е ли била твърде млада за дългосрочно криосъхранение? На такава възраст хората биват замразявани само по спешност и за кратко. — Какъвто беше и случаят с Майлс навремето. Дори не би могъл да добави „за моя сметка, уви“, защото въпреки неприятните странични ефекти на последвалото съживяване, последните десет години от живота си Майлс дължеше именно на тази технология. „И на милостта на непознати, не го забравяй.“ А по онова време „Дърона Груп“ определено попадаше в групата на непознатите.

Сузе изсумтя пак. Очевидно имаше собствено мнение по въпроса. Изгледа го от глава до пети и май стигна до решение в негова полза.

— Бащата на Джин загинал при трудова злополука — обясни тя. — Нямал криодоговор, нито криозастраховка, затова му отказали обработка по спешност, а после станало късно.

Майлс кимна. Спешната криообработка имаше смисъл само ако се направи непосредствено след злополуката — факт, който придаваше ново, буквално значение на старата фраза „бърз или мъртъв“. Безсмислено беше да се съживява тяло, след като е настъпила мозъчна смърт — със същия успех жертвата можеше да се клонира и да започне живота си отначало.

— След това майката на Джин откачила. Подела кампания в защита на замразяването като всеобщо право, обвинявала корпорациите във всички смъртни грехове. И стана доста известна, между другото, нещо като говорител на низвергнатите. Съдебни процеси, улични протести. А после една от акциите излезе от контрол — така и не се разбра кой е виновен, макар че аз имам свое мнение по въпроса — и я арестуваха. Обвинението поиска да бъде освидетелствана като душевноболна — не като психопат, забележи, защото това е по-трудно доказуемо — и някакъв доброжелател предложи да финансира замразяването й, докато не бъде открито лечение за заболяването й.