В същия миг се появи и самият Майлс-сан — влетя с енергична крачка в реанимационната, следван по петите от гвардеец Роик. Оки продължаваше да гледа в пода и Джин си напомни, че кабините са звукоизолирани.
— А — каза с усмивка Роик и махна дружески на Джин. — Буден си вече. Браво.
Джин се навъси, неспособен да се отърси от спомена как Роик гледа през него над дулото на зашеметителя, все едно той не е там. Усмивката на Роик поувехна малко и гвардеецът премести очи да я изпробва върху Мина, където я посрещнаха по-благосклонно. Преструвка ли беше усмивката му? Кой беше истинският Роик — усмихнатият здравеняк или онзи студен, напрегнат, страшен човек?
— Всички сте тук, чудесно — обърна се Майлс-сан към залата като цяло, после се качи на един стол като оратор, с което моментално привлече вниманието на всички и почти се изравни на ръст с Роик. Би трябвало да изглежда смешен, но по някаква причина не беше.
— Нортбриджката полиция ще пристигне всеки момент, за да вземе показания от всички замесени и да отведе нашите гости от „Нов Египет“ — продължи Майлс-сан и махна към арестантската кабина. — Дотогава трябва да пристигнат и двама сънени адвокати. Мадам Ксиа категорично заяви, че не е експерт по криминално право, но поне ни съдейства да събудим двама нейни колеги от съответния отдел на кантората й. Със старшия им партньор ще се срещнем по-късно днес в консулството, след като всички си починем час-два.
Майката на Джин настръхна.
— Досега не сме имали късмет с адвокатите.
— Този път ще са на наша страна — обеща и Майлс-сан. — А междувременно, Рейвън, доктор Лейбер, консул Ворлинкин — ние с вас трябва да стиковаме версиите си.
Рейвън-сенсей изглеждаше заинтригуван, Лейбер-сенсей — притеснен, а консул Ворлинкин — примирен.
Майлс-сан продължи:
— Цялата тази верига събития е твърде сложна, за да подлежи на сериозна редакция, но като цяло бих предпочел моята роля да не излиза на преден план поради причини, които са свързани с другата половина от разследванията ми на Кибу. Които не засягат вашите дела, мадам Сато, и не би трябвало по никакъв начин да им се отразят, така че не се тревожете. За щастие, Рейвън и доктор Лейбер са напълно подходящи за ролята на местните герои.
Рейвън-сенсей вдигна високо вежди. В погледа на Лейбер се промъкна допълнителна доза подозрение.
— Кратката версия гласи следното: когато първия път сме дошли у вас, доктор Лейбер, то е било, защото Рейвън е търсил експерт по криоразтвори, когото да привлече на ръководна длъжност в новата инсталация, която „Дърона Груп“ смята да открие в Нортбридж. Пост, който така или иначе ще ви бъде предложен, стига да ви отървем от затвора.
— О! — възкликна Лейбер-сенсей и поизправи гръб. Внезапната му усмивка изразяваше изненада, но и признателност.
— При тази ни първа среща доктор Лейбер споделил с нас за подновеното си намерение да разкрие пред обществеността скандалната информация за негодния криоразтвор и опита на „Нов Египет“ да ограничи щетите чрез схемата за вторична търговия с контракти, както и че е успял да измъкне замразената мадам Сато, която съхранявал на сигурно място, докато дойде моментът тя да даде показания. Възползвайки се от тази неочаквана възможност, той предложил на доктор Дърона да я съживи като едно от условията да приеме предложението за работа, а доктор Дърона, който много държал да го привлече на работа, се съгласил.
— И какво, моментално съм транспортирал откраднатата криокамера в тайната си лаборатория? — поинтересува се Рейвън-сенсей.
— Именно. — Майлс-сан го удостои с жизнерадостна усмивка. — Макар че гледай да не използваш думата „открадната“ в показанията си. „Спасена“ би било добре… или просто „въпросната“, да речем.
Рейвън-сенсей кимна, че е разбрал, и попита:
— И после какво?
— Опитът на доктор Лейбер да избяга към Ескобар е бил фалшив — диверсия, която да отвлече вниманието на „Нов Египет“, докато мадам Сато бъде съживена и приведена в състояние да свидетелства. За жалост диверсията сработила една идея по-добре от планираното и привлякла вниманието на „Нов Египет“ към самия него по доста неприятен начин. Намесата на Роик, по молба на Рейвън, била оторизирана от мен като услуга към братовата ми компания. Колкото до моето присъствие тази нощ тук, то е било предизвикано единствено от желанието ми да държа Марк под око, понеже действията му представляват интерес за Бараярската имперска сигурност по чисто политически причини, засягащи единствено Бараяр. Което е вярно, между другото. След като съм заключил, че новото начинание на Марк не заплашва по никакъв начин Империята, аз смятам в най-скоро време да напусна Кибу-дайни, за да се заема със свои спешни дела.
Читать дальше