Лоис Бюджолд - Криожега

Лицето му беше почистено и от драскотините на Нефертити бяха останали само три тънки червени линийки под лъскав слой течен бинт. Яката на ризата му обаче беше пропита със засъхваща кръв, кървави пръски имаше и по дрехите му. „Лоша Нефертити“, помисли Джин малко виновно.

— Ще ти останат няколко великолепни синини обаче — продължи Рейвън-сенсей.

— Удар с лост, нормално. Извадих късмет, че не ми смазаха главата.

— Ворлинкин-сан открил още нинджи — информира го Мина поверително. — Сбил се с тях и ги победил.

Ворлинкин обърна глава към тях и се усмихна жално на Мина.

— За мой късмет не бяха нинджи. Просто двама побойници, взети назаем от местната организация на НОНН. Сигурно са видели възможност най-после да приведат лозунгите си в действие.

— Мислех, че всички са били арестувани след похищенията по време на криоконференцията — каза Рейвън-сенсей.

— Изглежда, групата им се е отцепила, за да защитава радикалните си възгледи. Но пък тяхната организация никога не е била от най-единните, доколкото разбирам. — Ворлинкин пак се обърна към Джин. — Открих ги от другата страна на съседната сграда. Опитваха се да разбият една врата и да подпалят тунелите. Ако бяха успели, щеше да стане голяма беля.

Рейвън-сенсей вдигна вежди.

— И как са смятали да се измъкнат живи от пожара?

— Не знам. В подземията е лесно да се изгубиш. Но пожарникарите бързо овладяха огъня в топлообменната инсталация, след като им казах, че съм надушил астерзин. Гадно нещо е астерзинът. Реагира зле при съприкосновение с вода и пожарникарите щяха лошо да си изпатят, ако се бяха опитали да го гасят с маркучите. Няма да се изненадам, ако погнат сериозно тия идиоти от НОНН.

— Защо им е бил лост? — попита Джин. — Онази врата никога не се заключва.

Ворлинкин примигна, после се разсмя, но след миг присви очи и вдигна ръка към издраното си лице.

— Е, никой от нас не го знаеше. След като им взех лоста, успях да ги задържа, докато пристигне полицията. Някои от пожарникарите здравата напираха да ми помогнат. Двамата подпалвачи казаха, че охранителите от „Нов Египет“ ги наели, за да отвлекат вниманието от опита за повторно отвличане на доктор Лейбер, но според мен част от Освободителите са се ентусиазирали и са превишили дадените им инструкции. Така или иначе, показанията им би трябвало да отведат властите до главните организатори на измамата, в които се е прицелил лорд-ревизор Воркосиган.

— Ако пак не покрият следите си — обади се сърдито майката на Джин.

— Този път едва ли ще успеят — каза Ворлинкин и я стрелна с окуражителна усмивка.

— Къде е Нефертити? — попита с внезапна тревога Джин.

Мина посочи към бюрото и шкафовете, вградени в отсрещната стена. Откъм сенките под бюрото долетя звук, сякаш някой мрънка и ръмжи едновременно.

— Крие се. Може би ти ще успееш да я извадиш оттам, след като се успокои. Опитах се да я примамя с храна, но май не е гладна.

Рейвън-сенсей заобиколи масите, застана с усмивка пред Джин, повдигна с палци клепачите да му види очите, провери му пулса и попита:

— Главоболие? Гадене?

— Малко. — Джин плъзна ръка по изтръпналото си лице. Пръстите му спряха върху ивица течен бинт под брадичката.

— Само драскотина — успокои го Рейвън-сенсей.

— Лицето ми е изтръпнало.

— Това е нормално. След час ще ти мине. Ако и тогава го усещаш изтръпнало, ела да ми кажеш. — Рейвън-сенсей замълча, изкашля се и продължи: — Лорд Воркосиган ми заръча да ти кажа, че ако двамата с Мина не бяхте забавили мутрите от „Нов Египет“, пък макар и с няколко минути, нямаше да пристигнем навреме. Не вярвах, че ще участвам в спасителна операция, но ето че и това стана.

— О! — възкликна доволно Мина.

Рейвън-сенсей кимна.

— Каза също, че ако бяха успели да ви изведат от сградата, преди ние да пристигнем, ни чакала дълга гонка откъм кърмата — извинявай, понякога той превключва на морска фразеология, — тоест, че нямало да ви настигнем лесно. Макар че сигурно и тогава щеше да измисли някакъв начин. Той, хм… явно не се отказва по средата.

Чак сега Джин се надигна и седна. В стъклената кабина до изолатора на майка му бяха затворени двамата охранители от „Нов Египет“ и Джин изтръпна от страх, но после видя, че Ханс още е в безсъзнание и лежи на пода, а Оки седи оклюмал с вързани на гърба ръце и не обръща внимание на никого и на нищо.

Джин си представи как ги набутват в тъмното багажно отделение на някакъв бус и ги откарват бог знае къде, а после ги разделят с майка им… отново. Преглътна и течният бинт опъна кожата под брадичката му. Отчаяният отпор, който беше дал на двамата здравеняци, тогава му се стори донякъде безсмислен и напълно безрезултатен, но може би…