Лоис Бюджолд: Криожега

Мина окончателно беше изгубила търпение, подскачаше и викаше: „Дай на мен! Дай на мен!“, така че Джин неохотно й отстъпи зашеметителя. Роик повтори още веднъж инструкциите, като коленичи благоразумно зад Мина, готов да подкрепи кльощавите й ръчички — за нея оръжието беше тежко и тя го стискаше с две ръце, — и учебната стрелба започна отново.

Накрая Роик стана, въведе отново разпознаващия код, прибра зашеметителя в кобура и попита Джин:

— Сега по-добре ли е?

— Да — отговори Джин с известна почуда. — Прилича на инструмент. Обикновен инструмент.

— Точно така.

Този път, когато Роик го погледна с усмивка, Джин му отвърна със същото.

Гвардеецът ги подкара обратно към реанимационната зала.

Майлс се наведе напред и заговори сериозно в обезопасеното холозаписващо устройство:

— Просто искам да знаеш, Грегор, че ако цялата планета вземе че се разтопи заради тая каша, вината не е моя. Бомбата е била заложена много преди аз да налетя на детонатора й.

Обмисли за кратко началото на доклада си, после протегна ръка и го изтри. Дългите принудителни паузи при видеокомуникациите, придвижвани между точките за скок със скоростта на светлината от инфоструите на възлената връзка и пренасяни със скокови кораби през проходите, имаха едно предимство и то беше, че дори ако говориш, без да мислиш, поне имаш шанса да помислиш, преди да натиснеш бутона за изпращане. Не че някои от най-добрите му идеи не се бяха раждали именно в трескавите моменти, когато мозъкът му се пънеше да настигне бързата му уста. „Както и някои от най-лошите.“ Зачуди се към коя ли категория ще бъдат заведени след време последните му изцепки.

Плъзна поглед по обезопасената стаичка. Изгонил бе изтощения Йоханес, преди да се заеме с този частен запис, и сега стаичката беше изцяло на негово разположение. Понеже лейтенантът беше най-близкото подобие на ИмпСи аналитик, с което това затънтено консулство можеше да се похвали, през последните два дни Майлс го беше обучавал как да пресява важното сред пороя на местния информационен поток, да го кодира и да го изпраща на комарския галактически отдел. Винаги е добре да товариш хората с по няколко задачи едновременно. Йоханес се оказа прилежен ученик. Ако се числеше към интелектуалния елит на Имперската служба, щяха да го пратят на някое по-стратегическо място, но ако имаше проблеми с отговорността, нямаше да го пратят тук, където основната характеристика на консулството беше неговата автономност.

Преди да е забравил, Майлс добави към доклада си няколко добри думи за съвестността на лейтенанта, което на свой ред го подсети за съмненията, които изпитваше от самото начало към секретаря на консулството Юичи Матсън. Онзи ден, когато медийната обсада на консулството тъкмо започваше, Майлс беше дочул края на кратък разговор между секретаря и неговия шеф Ворлинкин.

— Разправяха, че на тази работа съм щял да прибирам големи бакшиши — оплакваше се секретарят, — но за пет години никой нищо не ми предложи. А когато предложенията най-после заваляха, искат да очерня Сато-сан. Сато-сан! Сякаш бих направил такова нещо! Отврат!

Сините очи на Ворлинкин се присвиха.

— Грешен ти е бил подходът, Юичи. Не е трябвало да чакаш предложения, а направо да си искаш. Или поне да намекваш. На твое място бих помолил лорд-ревизора за кратки напътствия.

Матсън само поклати глава и си излезе заедно с чашата зелен чай и негодуванието си.

Майлс се ухили и се наведе към записващото устройство да добави добра дума и за работливия секретар.

В опит да фокусира мислите си, прегледа дългия списък с прикачени файлове — такива с необработена информация, както и други, които съдържаха разбор на последните събития. Все неща, които беше подготвил за щабквартирата и зад които стоеше адски досаден, но и крайно необходим труд. И които, предвид количеството си, би трябвало да ощастливят цял екип аналитици от комарския галактически отдел и да им намерят работа поне за две-три седмици, докато той не кацне при тях в плът и кръв. Е, това за работата беше сигурно, а за ощастливяването… Дори имперският канцлер — това беше титлата, с която се кичеше бараярският вицекрал на Комар — щеше да бъде въвлечен в разследването, когато този доклад им се стовареше на главите посредством кодирания теснолъчев сигнал. А когато лорд-ревизорът се озовеше в комарска орбита, пълният анализ на опита за измама с планетарни акции вече щеше да е готов, както и планът за съответните контрамерки срещу кражбата на гласове.