Уилям Гибсън - Невромантик

— Ще му се. — Моли се загледа в грубия таван, близо до силна лампа.

— Не мисля, че искам да му го позволя — каза Джейн Трета, и Моли болезнено обърна глава, за да погледне в тъмните очи.

— Не си играй с мен.

— Мисля, че може би ми харесва — каза Джейн Трета, и се наведе да целуне челото й, отмятайки косата назад с топла длан. По безцветната й джелаба имаше капки кръв.

— Къде изчезна той сега? — запита Моли.

— Сигурно за още една инжекция — каза Джейн Трета и се изправи. — Очакваше пристигането ти доста нетърпеливо. Мисля, че може би ще е забавно да те излекувам, Моли. — Тя се усмихна и разсеяно избърса окървавената си ръка в предницата на робата. — Кракът ти трябва да бъде наместен, но това може да бъде уредено.

— А Петер?

— Петер… — Тя леко поклати глава. Кичур черна коса се освободи и падна на челото й. — Петер започва да става скучен. Смятам, че изобщо употребата на наркотици е скучна. — Тя се изкикоти. — Поне у другите. Баща ми постоянно прекаляваше, сигурно си го забелязала.

Моли се напрегна.

— Не се стряскай — Пръстите на Джейн Трета погладиха кожата над колана на джинсите. — Неговото самоубийство беше резултат от моето манипулиране на лимитите за безопасност на замразителя му. Всъщност никога не съм го срещала наистина, ако ме разбираш. Изръсили са ме след като той за последен път е влязъл вътре. Но аз го познавах много добре. Модулите знаят всичко. Гледах как е убил майка ми. Ще ти го покажа, като се оправиш. Удушава я в леглото.

— Защо я е убил? — Непревързаното й око се фокусира на лицето на момичето.

— Не е могъл да приеме начина на развитие на семейството ни, планиран от нея. Тя беше поръчала конструирането на нашите изкуствени интелекти. Била е пълна с идеи. Представяла си ни е в симбиотична връзка с ИИ-тата, и всички корпоративни решения да се вземат така. Съзнателните ни решения, имам предвид. Тесие-Ашпул биха били безсмъртни, като кошер, всеки един от нас — част от едно голямо цяло. Впечатляващо. Ще ти превъртя записите й, близо хиляда часа. Но аз никога не съм я разбирала истински, и със смъртта й беше изгубена и нейната идея. Беше изгубена всяка идея, и ние просто започнахме да се свиваме в себе си. Вече рядко излизаме навън. Аз съм изключение.

— Казваш, че си се опитвала да убиеш дъртия? Ровичкала си из криогенните му програми?

Джейн Трета кимна.

— Помагаше ми един призрак. Така мислех, когато бях още много малка, че в корпоративните модули има призраци. Гласове. Един от тях беше това, което ти наричаш Ледомлък, което е кодът на Тюринг за нашия ИИ в Берн, въпреки, че тази му част, което те манипулира, е нещо като подпрограма.

— Един от тях? Още ли има?

— Още един. Но той не е говорил с мен вече от години. Мисля, че се е отказал. Предполагам, че и двата представляват резултат от качествата, които майка ми нареди да бъдат вложени в оригиналния софтуер, но тя беше изключително потайна жена, когато смяташе, че е необходимо. Ето. Пий. — Тя постави гъвкава пластмасова тръбичка до устните на Моли. — Вода. Само малко.

— Джейн, любима, — запита Ривиера бодро отнякъде извън полето на зрение, — изпитваш ли удоволствие от себе си?

— Остави ни сами, Петер.

— Игра на доктор… — Внезапно Моли се оказа лице в лице със себе си. Изображението беше проектирано на десетина сантиметра от носа й. Превръзките липсваха. Левият имплантат беше строшен, и дълго парче посребрена пластмаса беше забито дълбоко в очницата, подобна на обърнато басейнче от кръв.

— Хидео, — каза Джейн Трета, галейки корема на Моли, — погрижи се Петер да пострада, ако не се махне. Иди да поплуваш, Петер.

Изображението изчезна.

07:58:40 проблесна в мрака на превързаното око.

— Той каза, че ти знаеш кода. Петер го каза. Ледомлък има нужда от този код. — Кейс внезапно усети как ключето „Чубб“ лежи на найлоновия си конец до вътрешната извивка на лявата й гърда.

— Да. — Джейн Трета отдръпна ръката си. — Знам го. Научих го като дете. Мисля, че го научих насън… Или някъде от хилядите часове на дневниците на майка ми. Но мисля че Петер има право в предупреждението си да не го казвам. Ако разбирам правилно нещата, ще си имам работа с Тюринг, пък и призраците са капризни на първо място, и после всичко останало.

Кейс се изключи.

— Странен малък клиент, а? — Финландецът се ухили към Кейс от стария „Сони“.

Кейс сви рамене. Мелкум се връщаше по коридора, хванал Ремингтона под мишница. Ционитът се усмихваше, и главата му кимаше в ритъм, който Кейс не чуваше. Две тънки жълти жички се спускаха от ушите му до страничния джоб на якето му без ръкави.