Уилям Гибсън - Невромантик

— Какво е това? — попита Моли, когато Кейс натисна копчето за превключване на канала.

— Предаване за деца.

Върху екрана се нижеха образи в насечена последователност, докато Кейс не отпусна копчето.

— Изключвай — каза накрая той на Хосаката.

Сряда. Осмият ден откакто се беше събудил в Евтиния хотел до Моли.

— Искаш ли да изляза, Кейс? Може би сам ще ти е по-лесно…

Той поклати глава.

— Не. Остани, не ми пречиш.

Кейс нагласи черната разтегателна лента напряко на челото си, като внимаваше да не размести плоските дерматроди Сендай. Загледа се в кибердека, който лежеше в скута му, но пред очите му изплува витрината на магазина в Нинсей. Там, зад стъклото, хромираният шурикен искреше с отразена неонова светлина. Кейс вдигна поглед. Беше окачил нейния подарък на стената, точно над монитора, забоден с жълто кабърче през дупката в средата.

Затвори очи.

Напипа ръбестото копче за включване.

Мракът зад стиснатите му клепачи се обагри в кърваво червено; откъм пределите на пространството заприиждаха концентрични сребърни пръстени; покрай него изскачаха всевъзможни хипнотични образи, които тутакси отминаваха като на филм, който е монтиран от случайно подбрани кадри. Символи, фигури, лица — размазан, фрагментиран калейдоскоп от визуална информация.

Сега, молеше се Кейс, сега…

Появи се сив диск, сив като небето над Чиба.

Сега…

Дискът започна да се върти, все по-бързо и по-бързо, превърна се в сфера, оцветена в по-бледо сиво. Тя се разширяваше…

Разля се, разцъфна специално заради него — един течен вариант на оригами с неонов блясък, разгъна се неговият извечен дом, неговата родна страна, подобно на тримерна шахматна дъска, която свършваше в безкрая. Прогледна вътрешното му око и Кейс видя стъпаловидната пурпурна пирамида на Централното управление по атомна енергия на Източното крайбрежие, която искреше с огнен блясък отвъд зелените кубове на Американска банка Мицубиши. Още по-нататък в далечината се извисяваха спираловидните форми на военните системи — недостижими за Кейс навеки.

Някъде съвсем другаде Кейс се смееше — насред боядисаното в бяло таванско помещение, докато с далечни пръсти галеше кибердека и докато поток от сълзи на облекчение се стичаше по лицето му.

Моли я нямаше, когато Кейс свали тродите. Таванът тънеше в мрак. Провери колко е часът и се оказа, че е прекарал в киберпространството цели пет часа. Вдигна Оно-Сендая и го постави върху едно от новите бюра, после се стовари напреко на леглоплочата, като придърпа черния копринен спален чувал на Моли и завря глава под него.

Алармената уредба, прикрепена към стоманената огнеупорна врата, избибка два пъти.

— Иска се достъп — каза устройството. — Субектът е разпознат от програмата.

— Пусни го да влезе тогава — Кейс смъкна коприната от лицето си и седна. Очакваше да се появи Моли или Армитаж.

— Господи — долетя някакъв дрезгав глас, — знам, че оная кучка може да вижда на тъмно… — Дребна, набита фигурка прекрачи прага и затвори вратата. — По-добре светни лампите.

Кейс се смъкна от леглото и напипа старомодния ключ.

— Викат ми Финландеца — каза Финландеца и направи гримаса, с която предупредаваше Кейс да не се издаде.

— Кейс.

— Драго ми е да те видя. Бачкам по поддръжката на хардуера при твоя шеф.

Финландеца измъкна пакет Партагас от единия си джоб и запали цигара. Стаята се изпълни с миризмата на кубински тютюн. Мъжът отиде до бюрото и хвърли един поглед на Оно-Сендая.

— Изглежда ценен. В близко време ще го оправя. Ето ти всъщност проблема, момче — той извади от вътрешния джоб на сакото си омърлян плик опаковъчна хартия, тръсна пепел на пода, после измъкна от плика някакъв простоват на вид черен правоъгълник. — Проклетите заводски прототипи — изръмжа той и хвърли предмета на масата. — Пускат ги в тия въглеродни отливки, човек не може да стигне до тях с лазер, без да ги изпържи отвътре. Застраховани са против рентген, ултраскан и кой знае още какво. Ще пробием, ама тия срам нямат.

Финландеца сгъна плика много грижливо и го прибра обратно в сакото.

— Какво е това?

— По принцип е тригерен прекъсвач. Ако го монтираш на твоя Сендай ей тука, получаваш достъп до живи или записани симстимове, без да ти се налага да се изключваш от мрежата.

— За какво ми е?

— Нямам представа. Обаче в момента подготвям за Мол радиопредавателна екипировка, та може би твойта задача ще е да имаш достъп до нейния сензориум — Финландеца се почеса по брадичката. — Значи на теб ти се пада да разбереш дали ония дънки са наистина толкова тесни, а?