Уилям Гибсън - Невромантик

— Не — Кейс виждаше отражението си в нейните лещи. — Бих могъл, струва ми се. Бива ме в занаята — сегашното време го изпълваше с нервно очакване.

— Нали знаеш, че Дикси Платото е мъртъв?

Кейс кимна.

— Чух, било от сърце.

— Ще работиш с неговия конструкт — тя се усмихна. — Май си бил чирак при него, а? При него и при Куайн. Познавах Куайн, между другото. Кучи задник.

— Значи някой се е докопал до записа на Маккой Поли. Кой? — Кейс също седна и облегна ръце на масата. — Нещо не се връзва. Той никога не би се оставил да го запишат.

— Sense/Net. Можеш да си заложиш задника, че са му шарили яко.

— Куайн също ли е мъртъв?

— Де тоя късмет. В Европа е. Не влиза в сметките.

— Е, щом имаме Платото, всичко ни е в кърпа вързано. Той беше най-добрият. Знаеш ли, че на три пъти мозъкът му изключвал?

Моли кимна.

— EEG-тата му минавали в плато. Показа ми ги. „Братле, мрътвец бях.“

— Виж к’во, Кейс, опитвам се да стигна до тия, дето покриват гърба на Армитаж, още откакто се хванах в началото. Обаче не ми намирисва нито на дзайбацу, нито на правителство, нито на някоя дъщерна фирмичка на Якудза. Армитаж получава нареждания. Все едно, че му казват: сега заминаваш за Чиба, фащаш един хапчоман, който се друса за последен път, и плащаш за операцията с една програма, която ще го оправи. Ми че тая хирургическа програма струва на пазара такива пари, че с тях можехме да си купим двайсет първокласни жокея! Бил си добър, но чак пък толкоз… — тя се почеса по носа.

— Явно някой има келепир — каза Кейс. — Някой от големите.

— Не че исках да те засягам — Моли се ухили. — Сега тепърва ще има яко да се потим, Кейс, само и само да се докопаме до конструкта на Платото. Sense/Net го държат заключен в сейф в една библиотека в града. По-лесно можеш да се провреш през задника на змиорка, Кейс. Та значи, пак там се пази и цялата нова колекция на Sense/Net за идната есен. Само нея да гепим, и ще въшлясаме от пари. Обаче не, трябва ни Платото и нищо друго. Странна работа.

— Да, много странни работи станаха. Ти си странна, тая дупка и тя, и тоя зуек отвън при боклука също.

— Финландеца ми е стара свръзка. Има канал. Софтуер. Тоя малък частен бизнес си е отделно. Иначе навих Армитаж да го зачисли по поддръжката тука, тъй че като се появи после, не сте се виждали. Ясно ли е?

— Та какво значи ти е вкарал Армитаж да се разтваря в твоята кръвчица?

— Моята е лесна — усмихна се тя. — Каквото ти е майсторлъка, това ти е живота! Ти си по жакването, аз по тупаника.

Кейс я изгледа.

— Кажи, сега, какво знаеш за Армитаж.

— Като начало, никакъв Армитаж не е участвувал в никакъв Крещящ юмрук. Проверих. Но това още нищо не означава. Гледах и снимките на ония, дето са се измъкнали. Не прилича на нито един от тях — Моли сви рамене. — Голяма работа, няма що. Повече нищо не знам — тя забарабани с нокти по гърба на облекалката. — Ти нали си жокей, а? Искам да кажа, що не се поогледаш малко наоколо?

Кейс се усмихна.

— Ще ме убие.

— Може би. А може би не. Мисля, че ти си му нужен, Кейс, при това страшно много. Пък и нали ти щрака акъла. Можеш да го успиш, сигурна съм.

— Какво още си видяла от онзи списък?

— Играчки. Най-вече за теб. И един картотекиран психопат на име Петер Ривиера. Адски гнусен тип.

— Къде се намира?

— Не знам. Обаче е пълна отврат, честно. Видях досието му — тя направи гримаса. — Да ти настръхне косата — тя се изправи и се протегна като котка. — Та, заедно ли ще мелим, мой човек? Комбина ли сме? Наравно?

Кейс я погледна.

— Маса други възможности, а?

Моли се засмя.

— Така си е, жокей.

„Мрежата води своето начало от примитивните компютърни игри“, обясняваше дикторският глас, „от ранните графични програми и военните експерименти с пряко включване на мозъка.“ На екрана се водеше война в двумерно пространство, детайлите се губеха зад математически генерирания папратовиден гъсталак, който демонстрираше възможностите на логаритмичните спирали. Синкавостудените военни кадри показваха обгорени пейзажи, експериментални установки с опитни животни, върху чиито глави бяха нахлузени каски, откъдето излизаше плетеница от кабели. В другия си край кабелите бяха свързани към електронните схеми, които служеха за управление на стрелбата в танковете и бойните самолети. „Киберпространството. Една съгласувана халюцинация, която ежедневно се изживява от милиардите законно действащи оператори по целия свят, от децата, чието обучение изисква познаването на математическите концепции… Едно графично представяне на информацията, която се извлича от базите данни на всички компютри в границите на човешката система. Немислимо по своята сложност. Поредица светлинни изображения във виртуалното пространсто на съзнанието, могъщи струпвания и съзвездия от информация. Подобно светлините на един град, които бледнеят…“