Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Крачка напред, Сам! — каза Мери и Сам се изправи, изчервен до уши. — Ето го нашия осведомител! И мога да ти кажа, че той ни осведоми за много неща, преди накрая да бъде заловен. След което, изглежда, се сметна за обвързан с честна дума и изворът пресъхна.

— Сам — извика Фродо. Усещаше, че смайването му е надхвърлило всякакви граници, и не можеше да реши дали е разгневен, развеселен, облекчен или просто слисан.

— Да, сър! — каза Сам. — Да прощавате, сър! Ама аз не ви мислех злото, господин Фродо, нито пък на господин Гандалф. Забележете, той е умна глава и когато рекохте: „Тръгвам сам“, той рече: „Не! Вземи някой, на когото можеш да се довериш.“

— Само че не виждам на кого бих могъл да се доверя — каза Фродо.

Сам го погледна отчаяно.

— Зависи какво искаш — намеси се Мери. — Можеш да ни се довериш, ако трябва да те следваме през огън и вода, на живот и смърт. Можеш да ни се довериш, ако трябва да пазим всяка твоя тайна… и да я опазим по-добре от теб. Но не можеш да ни се довериш, ако трябва да те изоставим в беда и безропотно да си отидем. Ние сме твои другари, Фродо. Така или иначе, това е положението. Знаем почти всичко, което ти е казал Гандалф. Знаем доста за Пръстена. Ужасно се боим… но или ще ни вземеш, или ще те следваме като кучета.

— И в края на краищата, сър — добави Сам, — трябва да послушате съвета на елфите. Не можете да отречете, че Гилдор ви каза да вземете тия, дето са верни.

— Не отричам — каза Фродо и погледна ухиления Сам. — Не отричам, но вече никога няма да повярвам, че спиш, та ако ще да хъркаш гръмогласно. За по-сигурно първо ще те ритна яко. А вие сте банда лъжливи негодници! — обърна се той към останалите, после се разсмя и разпери ръце. — Но да сте ми живи и здрави! Предавам се. Ще послушам съвета на Гилдор. Бих заподскачал от радост, ако опасността не беше тъй страшна. Дори и сега въпреки всичко съм щастлив, отдавна не съм се радвал тъй много. Боях се от тази вечер.

— Добре! Оправихме работата. Три пъти ура за капитан Фродо и неговата дружина — викнаха четиримата и затанцуваха около него. Мери и Пипин запяха една песен, явно подготвена за случая.

Тя имитираше песента на джуджетата, с които някога бе започнало приключението на Билбо, и се пееше по същата мелодия.

— Много добре — каза Фродо. — Но в такъв случай ще имаме още доста работа, преди да си легнем… поне тая вечер ще е под покрив.

— О, това беше песен! — каза Пипин. — Наистина ли смяташ да потеглиш призори?

— Не знам — отвърна Фродо. — Страхувам се от Черните конници и съм уверен, че е опасно да оставам за дълго на едно място, особено там, където всички знаят, че отивам. Пък и Гилдор ме посъветва да не чакам. А толкова бих искал да видя Гандалф. Забелязах, че дори Гилдор се разтревожи, когато чу, че Гандалф не се е появил. Всъщност всичко зависи от две неща. За колко време могат Черните конници да стигнат до Фукови оврази? И за колко време можем да се измъкнем? Подготовката няма да е лека.

— Отговорът на втория въпрос — каза Мери — е, че можем да потеглим след час. Аз съм приготвил всичко. В една конюшня оттатък нивите чакат шест понита; снаряжението и провизиите са опаковани, с изключение на някои резервни дрехи и нетрайните продукти.

— Заговорът комай е бил много ефикасен — усмихна се Фродо. — Ами Черните конници? Ще бъде ли разумно да изчакаме Гандалф още един ден?

— Зависи какво очакваш да сторят Конниците, ако те намерят — отвърна Мери. — Може вече да са тук, стига, разбира се, да не са ги спрели на Северната порта, където Плетът се спуска към реката, досами Моста. Стражата няма да ги пусне нощем, ала те могат да нахълтат със сила. Мисля, че и денем биха опитали да ги спрат, във всеки случай не биха ги пуснали, без да изпратят вест на Господаря на Палата. Няма да им хареса видът на Конниците и сигурно ще се изплашат от тях. Но, естествено, Фуков край не ще издържи дълго пред една решителна атака. Възможно е даже сутринта да пропуснат някой Черен конник, ако дойде и запита за господин Торбинс. Всичко живо знае, че се завръщаш и ще живееш в Щурчов дол.