Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Скъпи Фродо! — възкликна Пипин. — Наистина ли мислеше, че си ни хвърлил прах в очите? Дори за това не ти стигна предпазливост и хитрина! Още от април беше ясно, че се готвиш да заминеш и бързаш да се сбогуваш с любимите си места. Час по час те чувахме да си мърмориш: „Питам се дали някога ще видя тази долина“ и тям подобни. А пък се правеше, че си останал без пари, и даже продаде любимия си Торбодън на ония Влачи-Торбинсови. И колко тайни разговори проведе с Гандалф.

— Божичко! — въздъхна Фродо. — Аз мислех, че съм бил хитър и предпазлив. Какво ли ще каже Гандалф? Значи цялото Графство обсъжда отпътуването ми?

— О, не! — каза Мери. — Не бой се! Тайната, естествено, няма да трае дълго, но мисля, че засега я знаем само ние, съзаклятниците. Не забравяй все пак, че ние те познаваме добре и често сме с теб. Обикновено се досещаме за какво мислиш. А аз познавах и Билбо. Честно казано, откакто той си замина, не те изпусках от поглед. Мислех, че рано или късно ще потеглиш подир него; очаквах даже, че ще тръгнеш по-рано, и напоследък много се тревожехме. Бояхме се да не ни се изплъзнеш като него и да отпътуваш сам-самичък. От пролетта насам си отваряхме очите на четири и тайно разработвахме план след план. Няма да ни избягаш лесно.

— Но аз трябва да замина — каза Фродо. — Няма какво да се прави, скъпи приятели. Колкото и да е печално за всички ни, безсмислено е да ме задържате. Щом сте узнали толкова много, моля ви, помогнете ми — не ме спирайте.

— Нищо не разбираш! — възкликна Пипин. — Ти трябва да заминеш — следователно заминаваме и ние. Аз и Мери идваме с теб. Сам е превъзходен момък и за да те спаси, би се хвърлил в драконова паст, стига да не се препъне в собствените си крака; ала в това опасно приключение ще се нуждаеш от повече спътници.

— Мои скъпи, най-любими хобити! — викна трогнатият Фродо. — Не мога да ви позволя. Отдавна съм решил. Вие говорите за опасност, без да я разбирате. Това не е нито търсене на съкровище, нито пътуване дотам и обратно. Аз бягам от смъртна заплаха и отивам към смъртна заплаха.

— Разбираме, и още как — твърдо каза Мери. — Точно затова решихме да дойдем. Знаем, че Пръстенът не е шега работа, но ще сторим всичко, което е по силите ни, за да ти помогнем срещу Врага.

— Пръстенът! — изрече окончателно шашардисаният Фродо.

— Да, Пръстенът — каза Мери. — Скъпи мой стари хобите, ти не си предвидил любопитството на своите приятели. От години знаех за съществуването на Пръстена… всъщност още отпреди да замине Билбо; но тъй като той явно държеше на тайната, запазих я за себе си, докато не дойде времето на заговора. Разбира се, не познавах Билбо тъй добре както ти; аз бях прекалено млад, а той — твърде предпазлив… ала и това не му помогна. Ако искаш, ще ти разкажа как за пръв път проникнах в тайната.

— Продължавай! — безсилно произнесе Фродо.

— Както може да се очаква, погубиха го Влачи-Торбинсови. Веднъж, около година преди Празника, случайно се разхождах по пътя и забелязах пред себе си Билбо. Внезапно в далечината се появиха Влачи-Торбинсови. Билбо забави крачка й после — але-хоп! — изчезна. Така се стреснах, че не знам как ми стигна умът да се скрия по по-нормален начин. Прескочих живия плет и тръгнах по синора. След като Влачи-Торбинсови отминаха, надникнах към пътя и точно в този миг Билбо се появи право срещу мен. Зърнах златист отблясък, докато прибираше нещо в джоба си. Оттогава започнах да си отварям очите. Да си призная направо — шпионирах го. Но съгласи се, че всичко беше ужасно интересно, а пък аз едва карах двайсетицата. Освен тебе, Фродо, навярно аз единствен в цялото Графство съм виждал тайната книга на старчето.

— Ти си чел книгата му! — викна Фродо. — Велики небеса! Няма ли тайни на тоя свят?

— Чак пък толкова тайни… — усмихна се Мери. — Но аз успях само веднъж да хвърля бърз поглед, а и това не беше лесно. Той никога не оставяше книгата без надзор. Питам се какво ли е станало с нея. Бих искал да я прелистя още веднъж. При тебе ли е, Фродо?

— Не. Нямаше я в Торбодън. Сигурно я е отнесъл.

— Та да си дойдем на думата — продължи Мери. — Пазих тайната до тази пролет, когато работите станаха сериозни. Тогава започнахме нашия заговор и тъй като бяхме сериозни и делови, не проявихме особени скрупули. Ти си костелив орех, а Гандалф — още повече. Но ако искаш да се запознаеш с нашия главен шпионин, мога да ти го представя.

— Къде е? — запита Фродо и се огледа, като че очакваше от някой долап да изникне маскирана зловеща фигура.