Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Раздаде се ужасяващ плясък и гласът на Фродо изрева: „Уааа!“ Изглежда, водата от чебъра на Пипин бе изхвръкнала нагоре досущ като водоскок.

— Какво ще речете за вечеря и някоя глътка бира? — извика край вратата Мери.

Продължавайки да бърше косата си, Фродо излезе навън.

— Из въздуха пръска толкова много вода, че идвам да се дооправя в кухнята — каза той.

— Леле-мале! — възкликна Мери, надничайки вътре. По каменния под се лееха потоци вода. — Няма да получиш нито хапка, преди да избършеш всичко това, Перегрин! Бързай, че няма да те чакаме.

Вечеряха на кухненската маса край огнището.

— Сигурно вече не ви се ядат гъби? — запита Фредегар без особена надежда.

— А, ядат ни се! — извика Пипин.

— Мои са си! — каза Фродо. — Изпратени за мен от госпожа Чудоумова, царица на всички фермерски жени. Дръпни си лакомите ръце, та да сервирам.

Страстта на хобитите към гъбите надминава и най-алчните въжделения на Големите хора. Този факт отчасти обяснява дългите експедиции на младия Фродо из прочутите ниви на Мочурището, както и праведния гняв на ощетения Чудоум. Но сега имаше предостатъчно гъби даже според хобитовите мерки. Последваха и други хубави неща, та когато свършиха, дори Шишко Болгер въздъхна блажено. Хобитите избутаха масата назад и придърпаха столовете около огъня.

— После ще разчистим — каза Мери. — Сега ми разправете всичко! Досещам се, че сте имали приключения без мен, а уж се пишете приятели. Настоявам за пълен отчет и най-вече искам да знам какво му бе станало на стария Чудоум, та ме посрещна така. Ако допусках, че е възможно, щях да река, че гласът му звучеше едва ли не уплашено.

— Всички се бяхме уплашили — отвърна след малко Пипин, тъй като Фродо мълчаливо се взираше в огъня. — И ти щеше да си същият, ако от два дни те преследваха Черни конници.

— И кои са те?

— Черни фигури на черни коне. Щом Фродо не иска да говори, ще ти разправя историята от самото начало.

И той подробно описа пътешествието от момента, когато напуснаха Хобитово. Сам допринесе с няколко одобрителни кимвания и възклицания. Фродо продължаваше да мълчи.

— Бих сметнал, че си измисляте всичко — каза Мери, — ако не бях видял оная черна фигура на пристана… и ако не бях чул как странно звучеше Чудоумовият глас. Ти какво ще речеш, Фродо?

— Напоследък братовчедът Фродо е много мълчалив — обади се Пипин. — Но вече е време да изплюе камъчето. Досега разполагаме само с догадката на Чудоум, че тая работа има нещо общо със съкровището на стария Билбо.

— Това са само догадки — бързо възрази Фродо. — Чудоум не знае нищичко.

— Хитрец е старият Чудоум — рече Мери. — Зад кръглото му лице има много неща, дето не излизат в приказките му. Чувал съм, че навремето похождал из Старата гора и знаел много странни неща. Ако не друго, Фродо, можеш поне да ни кажеш дали смяташ догадката му за добра, или не.

— Смятам — бавно отговори Фродо, — че за догадка не беше зле. Историята наистина е свързана с отколешните приключения на Билбо и очите — или би трябвало да кажа носовете — на Черните конници дирят него или мен. И ако искате да знаете, боя се, че това съвсем не е шега и че не ще намеря безопасност нито тук, нито където и да било другаде.

Той се озърна към прозорците и стените, сякаш очакваше всеки момент да рухнат под тежки удари. Останалите го наблюдаваха мълчаливо и многозначително се споглеждаха.

— Ей сега ще го каже — прошепна Пипин на Мери. Мери кимна.

— Добре! — каза най-сетне Фродо и решително се изправи на стола си. — Не мога повече да крия. Трябва да ви кажа нещо, ала не знам как да започна.

— Мисля, че ще ти помогна, ако започна вместо теб — спокойно се обади Мери.

— Какво искаш да кажеш? — тревожно го изгледа Фродо.

— Само това, скъпи ми Фродо: ти си нещастен, защото не знаеш как да се сбогуваш. Ясно е като бял ден, че възнамеряваш да напуснеш Графството. Но опасността те връхлетя по-рано, отколкото очакваше, и сега се каниш да потеглиш незабавно. А не искаш. Много ни е жал за теб.

Фродо отвори уста и пак я затвори. Смайването му бе толкова комично, че всички се разсмяха.