Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Гандалф потегли призори.

— Може да се върна всеки момент — каза той. — В най-лошия случай ще съм тук за прощалната вечеря. Започвам да си мисля, че ще ти трябвам за из пътя.

Отначало Фродо бе твърде смутен и често се питаше какво ли е чул Гандалф; ала тревогите му избледняха и за известно време хубавите дни разсейваха грижите. Графството рядко бе виждало толкова чудесно лято и тъй богата есен — дърветата тегнеха от ябълки, медът преливаше из кошерите, а житата извисяваха тежки класове.

Чак когато есента наближи, Фродо отново взе да се тревожи за Гандалф. Септември отминаваше, а от него още нямаше вест. Рожденият ден и преместването наближаваха, а той нито идваше, нито се обаждаше. Торбодън се оживи. Неколцина Фродови приятели се заселиха при него, за да му помогнат да си стегне багажа — тук бяха Фредегар Болгер, Фолко Многознай и разбира се, най-близките му другари Пипин Тук и Мери Брендифук. С общи усилия те обърнаха цялата дупка с главата надолу.

На 20 септември към Моста на Брендивин потеглиха два фургона, натоварени с мебелите и вещите, които Фродо не бе продал, за да ги прехвърлят в новия му дом във Фуков край. На следващия ден Фродо се разтревожи сериозно и непрестанно се оглеждаше за Гандалф. В четвъртък зората на рождения му ден изгря ясна и чиста както преди години на големия Билбов празник. Гандалф не се появяваше. Вечерта Фродо отпразнува заминаването съвсем простичко, само с четиримата си помагачи, но беше смутен и нямаше настроение. Криво му беше, че скоро ще трябва да се сбогува с младите си приятели. Питаше се как да събере сили да им го каже.

Четиримата по-млади хобити обаче бяха жизнерадостни и независимо от отсъствието на Гандалф вечерята скоро се оживи. В трапезарията нямаше нищо освен масата и столовете, но храната бе добра и имаше чудесно вино — вината на Фродо не влизаха в сделката с Влачи-Торбинсови.

— Не знам какво ще стане с партакешите ми, когато ги докопат Влачи-Торбинсови, но поне за това намерих добро укритие — заяви Фродо, пресушавайки чашата си с последните капки „Старо лозарско“.

След като изпяха много песни и разговаряха за куп неща, които бяха преживели заедно, гостите вдигнаха чаши за Билбовия рожден ден и пиха за здравето на двама им с Фродо, както бе обичаят. После излязоха да подишат чист въздух, погледаха звездите и си легнаха. Празникът на Фродо бе свършил, а Гандалф го нямаше.

На следващата сутрин те се заеха да натоварят още една каруца с останалия багаж. Мери пое грижата за нея и потегли заедно с Шишко (тоест Фредегар Болгер).

— Все някой трябва да избърза и да затопли къщата, преди да пристигнете — каза Мери. — Е, довиждане — до вдругиден, ако не дремете по пътя!

Следобед Фродо отскочи до вкъщи, но Пипин остана. Разтревоженият Фродо не се свърташе на едно място и напразно се ослушваше да чуе стъпките на Гандалф. Реши да изчака до вечерта. След това, ако Гандалф срочно се нуждаеше от него, можеше да отиде в Щурчов дол и дори да го изпревари. Защото Фродо щеше да тръгне пеш. Планът му предвиждаше — както заради удоволствието да хвърли сетен поглед на Графството, така и по други причини — да пресече, без да бърза, от Хобитово до Сала при Фукови оврази.

— Така ще мога и малко да потренирам — каза той, като се оглеждаше в прашното огледало на празния хол. Отдавна не бе правил уморителни преходи и му се стори, че отражението му изглежда поотпуснато.

Тъкмо бяха обядвали, и за голяма досада на Фродо нахълтаха Влачи-Торбинсови — Лобелия с рижавия си син Лото.

— Най-после наша! — възкликна Лобелия, като стъпи вътре. Това не бе нито учтиво, нито съвсем вярно, защото продажбата на Торбодън влизаше в сила едва от полунощ. Но навярно Лобелия заслужаваше извинение — бе й се наложило да чака цели седемдесет и седем години в повече, отколкото се надяваше някога, и вече навършваше сто. Така или иначе, тя идваше да провери дали не е отнесено нещо от онова, което е платила, и държеше да получи ключовете. Донесла бе пълен опис и мина много време, докато го провери от край до край и миряса. Най-сетне тя си тръгна с Лото и резервния ключ, след като Фродо обеща да остави своя ключ у Майтаперови на улица „Торбаланска“. Сумтеше, давайки да се разбере, че според нея Майтаперови са напълно способни да плячкосат дупката през нощта. Фродо не счете за нужно да я покани на чай.

Чай пиха в кухнята заедно с Пипин и Сам Майтапер. Официално бе обявено, че Сам отива във Фуков край „да работи при господин Фродо и да му наглежда градинката“; Старика одобри това споразумение, макар че то не го утешаваше, след като щеше да има Лобелия за съседка.