Дейвид Брин - Пощальонът

За целта: Нека се знае, че всички местни закони и подзаконови актове се отменят, включително дълговете, запрещенията и присъдите, наложени преди избухването на Третата световна война. До приемането на новите закони, местните власти имат право да се справят с положението както намерят за добре, като се има предвид, че:

1. Свободите, гарантирани от Конституцията и поправките, не могат да бъдат отнемани на никой мъж или жена на територията на Съединените щати. Съдебните процеси по всички тежки престъпления трябва да се провеждат от безпристрастен съд и съдебни заседатели. С изключение на случаите, в които е обявено извънредно положение, осъждането по бърза процедура и екзекуциите, нарушаващи провеждането на надлежен процес, са абсолютно забранени.

2. Робството е забранено. Забранено е дълговото робство, както и прехвърлянето на дългове от родители на деца.

3. Районите, градовете и другите административни единици трябва да провеждат тайни избори всяка четна година, в които имат право да участват всички навършили осемнайсет години граждани. Никой няма право да използва служебно положение и правомощия на каквото и да е длъжностно лице, докато не бъде избран на съответната длъжност или е пряко подчинен на лице със съответните пълномощия.

4. В името на националното възраждане гражданите трябва да пазят материалните и интелектуални ресурси на Съединените щати. Книгите и съоръженията от времето преди войната трябва да се пазят и съхраняват при всяка възможност в името на бъдните поколения. Местните власти трябва да основат училища за подрастващите.

Временното правителство се надява да възстанови националното радио до 2021 година. Дотогава всички комуникации ще се осъществяват по наземната поща. Пощенската служба трябва да бъде възстановена в централните и източните щати до 2011 година, а в западните — до 2018 година.

5. Съдействието на пощенските служители е задължение на всички граждани. Възпрепятстването на работата на пощальона е углавно престъпление.

По нареждане на Временния конгрес

Възстановени съединени американски щати

май 2009 година

Черният бултериер ръмжеше и по муцуната му избиваше пяна. Кучето теглеше веригата си в опит да стигне до възбудените, крещящи мъже, наведени над ниската дървена ограда на арената. Едноокият, покрит с белези от стари рани мелез от другата страна на кръга ръмжеше в отговор. Въжето му се опъваше като струна и заплашваше да отскубне халката от стената, на която беше завързано.

Ямата с кучетата вонеше. Сладникавият дим от домашно отглеждан тютюн, щедро примесен с марихуана, се издигаше на гъсти валма. Фермерите и жителите на града оглушително крещяха от редиците пейки около ужасната арена. Намиращите се най-близо до нея блъскаха по гредите и окуражаваха кучетата.

Водачите с кожени ръкавици дръпнаха своите кучета-гладиатори на достатъчно разстояние едно от друго, за да не могат да се захапят за гърлата, след това се обърнаха към почетната пейка.

Дебелият брадат сановник, облечен по-добре от повечето присъстващи, изпусна кълбо дим от домашно направената си пура и хвърли бърз поглед към слабия мъж, седнал от дясната му страна. Очите на другия не се виждаха от козирката на шапката му. Гостът седеше спокойно, без по никакъв начин да издава чувствата си.

Пълният мъж отново се обърна към водачите и кимна.

Сто души извикаха едновременно в мига, в който пуснаха кучетата. Ръмжащите животни се нахвърлиха едно срещу друго. Под одобрителните викове на тълпата се разхвърчаха козина и кръв.

Старейшините на почетната пейка крещяха също толкова яростно, колкото и селяните. Повечето бяха заложили на едно от животните. Но едрият мъж с пурата — председателят на комисията по обществена безопасност на град Къртин, щата Орегон — гневно пуфтеше с пурата и се мръщеше. Той отново хвърли поглед към седналия до него странник.

Слабият човек се различаваше от всички присъстващи. Брадата му бе добре поддържана, черната му коса подстригана и сресана. Пронизващите му сини очи сякаш строго наблюдаваха сцената и напомняха на председателя образите на старозаветните пророци, които беше виждал като дете в неделното училище много преди Безнадеждната война.

Имаше вид на пътешественик. И носеше униформа… униформа, каквато никой от гражданите на Къртин не се бе надявал отново да види.

Изобразяващата конник медна емблема на шапката на странника отразяваше светлината на газените фенери и някак изглеждаше много по-ярка, отколкото се полагаше на който и да е метал.