Дейвид Брин - Пощальонът

Жителите на това планинско градче го посрещнаха с отворени обятия, след като се обяви за представител на Възстановените съединени щати. Но тираничният „кмет“ едва не го уби, преди Гордън да успее да го убеди, че е заинтересован единствено от това да възстанови пощенската станция, след което ще продължи пътя си. Тоест, че не заплашва властта му.

Вероятно владетелят се беше уплашил от реакцията на хората си при отказ да му помогне. Накрая получи каквото искаше, като в добавка му дадоха и великолепен, макар и малко старичък кон. При напускането на Оукридж Гордън видя, че по лицето на кмета се изписва облекчение. Изглеждаше сигурен, че е успял да запази властта си, независимо от зашеметяващата новина, че Съединените щати все още съществуват някъде.

Жителите на Оукридж вървяха след Гордън в продължение на няколко километра, изскачаха иззад дърветата, срамежливо му подаваха писма, жадно разпитваха за възстановяването на Орегон и дали могат да помогнат с нещо. Открито се оплакваха от местния си тиран и когато остави и последната група след себе си, вече бе ясно, че вятърът на промяната е задухал.

Гордън реши, че дните на кмета са преброени.

След последното ми писмо от Кълп Крийк успях да основа пощенски служби в Палмървил и Къртин. Днес завърших преговорите с кмета на Котидж Гроув. В този плик прилагам отчет за досегашната си работа, който трябва да се препрати до шефовете ми във възстановения щат Уайоминг. Моля ви, предайте го на първия пощальон, който мине през Пайн Вю на път в тази посока, заедно с моите най-добри пожелания.

Проявете търпение, ако това не стане веднага. Пътят западно от Сейнт Пол е опасен и може да мине повече от година, докато пристигне следващият куриер.

Гордън много добре си представяше каква ще е реакцията на госпожа Томпсън след прочитането на последния абзац. Възрастната жена щеше да поклати глава и вероятно да се засмее на пълните глупости, с които изобилстваше всяко изречение.

Адел Томпсън знаеше по-добре от който и да е друг на територията на някогашния Орегон, че няма да се появят куриери от цивилизования Изток. Не съществуваше главно управление, пред което Гордън да представя докладите си. Сейнт Пол Сити беше столица единствено на все още слабо радиоактивния район на завоя на Мисисипи.

Никога не бе имало възстановен щат Уайоминг, нито пък Възстановени съединени щати, освен във въображението на един самоук артист, правещ всичко възможно да оцелее в този смъртоносен и подозрителен свят.

Госпожа Томпсън беше сред малкото хора, които Гордън бе срещал след войната, запазили логичния си ум и разсъдък. Лъжата, която беше създал — отначало случайно, а после от отчаяние, — не означаваше нищо за нея. Тя го бе харесала заради самия него и му беше помогнала, без да се налага да я омайва с митове.

Заради другите пишеше писмото по обичайния завъртян начин и го изпълваше с неща, които никога не са се случвали. Преди да стигне Пайн Вю то щеше да премине през ръцете на много хора по определения от него маршрут. Но госпожа Томпсън можеше да чете и между редовете.

И нямаше да му отговори. Гордън бе сигурен в това.

Надяваше се само, че тя ще успее да сдържи смеха си.

В последно време тази част на Коуст Форк е мирна. Общините започнаха да търгуват помежду си по достоен начин, като преодоляха старите си страхове от епидемии и оцеленци. Хората жадуват за новини от останалия свят.

Това не означава, че всичко е идеално. Казват, че в района на река Роуг южно от Роузбърг — земята на Нейтън Холн — все още царяло пълно беззаконие. Ето защо продължавам на север към Юджийн. Пък и повечето писма, които нося, са адресирани за там.

Дълбоко в чантата, наред с другите писма, които беше приел от срещналите го по пътя възбудени и изпълнени с благодарност хора, бе и писмото на Аби. Гордън щеше да се опита да го достави, независимо от съдбата на всички останали.

Е, вече трябва да тръгвам. Вероятно скоро ще ме настигне писмо от вас и от другите ми скъпи приятели. А дотогава моля предайте моите най-добри пожелания на Аби, Майкъл и всички останали.

Поне в прекрасния Пайн Вю Възстановените съединени американски щати са също толкова живи, колкото и навсякъде другаде.

Последните редове може би бяха малко опасни, но Гордън трябваше да ги включи, дори само за да покаже на госпожа Томпсън, че не е напълно завладян от собствената си измама, с чиято помощ се надяваше да преодолее без инциденти почти напълно лишените от закон земи до…