Дейвид Брин - Пощальонът

Председателят погледна съгражданите си и усети настъпилата в тях промяна. Хората крещяха по-ентусиазирано, отколкото правеха обикновено на Седмичните борби. Те също знаеха за посетителя, който пристигна пред вратите на града преди пет дни, изправен и горд като бог, настояващ за храна, подслон и място, където да постави обявите…

…и който след това започна да раздава пощата.

Председателят бе заложил на Уейли, кучето на стария Джим Шмит. Но вниманието му не беше привлечено от кървавата схватка долу. Не можеше да свали поглед от Пощальона.

Бяха организирали състезанието специално за него, тъй като на следващия ден напускаше Къртин и заминаваше за Котидж Гроув. „Не му харесва“, с тревога си помисли председателят. Мъжът, обърнал живота им из основи, очевидно се опитваше да бъде учтив. Но бе ясно, че не одобрява кучешкия бой.

Председателят се наведе към госта.

— Предполагам, че на Изток няма подобни зрелища, господин инспектор?

Студеният поглед на другия беше достатъчно красноречив. Председателят мислено се изруга за глупостта си. Разбира се, че нямаше борби с кучета — нито в Сейнт Пол, нито в Топика или Одеса, нито където и да е другаде в цивилизованите райони на Възстановените съединени щати. Но тук, в опустошения Орегон, толкова дълго стоял извън цивилизацията…

— Общините могат да организират празниците си както намерят за добре, господин председател — отговори мъжът. Властният му глас се извиси над виковете. — Обичаите се приспособяват към условията. Управата в Сейнт Пол знае това. Виждал съм и много по-лоши неща при пътуванията си.

„Уволнен“, можеше да прочете председателят в очите на инспектора. Посърна и отклони поглед.

Примигна и първата му мисъл бе, че в очите му е влязъл дим. Хвърли пурата си на земята и я смачка с обувката си, но смъденето не изчезна. Всичко се размаза пред погледа му, сякаш сънуваше… сякаш за първи път в живота си идваше тук.

„Господи! — помисли си председателят. — Наистина ли правим това? Та само преди седемнайсет години аз бях член на местното Дружество за защита на животните!

Какво е станало с нас?

Какво е станало с мен?“

Изкашля се с ръка пред устата и избърса очите си. След това се огледа и видя, че не е сам. Тук-там в тълпата поне десетина мъже бяха спрели да крещят и гледаха ръцете си. Някои открито плачеха, а сълзите се стичаха по измъчените им от дългата битка за живот лица.

Внезапно годините след войната им се видяха кратки като миг — недостатъчни, за да ги извинят.

Битката приключи под всеобщите викове. Кучкарите скочиха на арената да приберат победителя и да махнат трупа. Но половината публика хвърляше нервни погледи към своя водач и строгата униформена фигура до него.

Мъжът докосна шапката си.

— Благодаря ви, господин председател. Но мисля, че ще е по-добре да се оттегля. Утре ме чака дълъг път. Лека нощ на всички.

Той кимна към старейшините, изправи се и нахлузи коженото яке с изпълнената в червено, бяло и синьо емблема на рамото. Закрачи бавно към изхода, а жителите ставаха на крака и със сведени очи му правеха път.

Председателят на Къртин се поколеба, после също се изправи и го последва, сподирен от мърморещи гласове.

Второто събитие за вечерта така и не се състоя.

Котидж Гроув

Орегон

16 април 2011 година

До госпожа Адел Томпсън

кмет на с. Пайн Вю

невъзстановен щат Орегон

Маршрут: Котидж Гроув, Къртин,

Кълп Криик, Порт Макфарланд,

Оукридж, Пайн Вю.

Уважаема г-жо Томпсън,

Това е второто писмо, което ви пращам по новия маршрут през горския район на Уиламит. Ако сте получили първото, сигурно вече знаете, че вашите съседи в Оукридж се съгласиха да съдействат — вярно, след някои недоразумения в началото. Назначих за началник на местната поща Сони Дейвис, местен жител отпреди войната и всеобщ любимец. Той е натоварен със задачата да възстанови контакта с вас в Пайн Вю.

Гордън Кранц вдигна молива си от пожълтялата хартия, предоставена му от гражданите на Котидж Гроув. Древното бюро се осветяваше от двойка газени лампи и чифт свещи, които хвърляха отблясъци върху поставените зад стъкло картини на стената на спалнята.

Местните бяха настояли да вземе най-добрата квартира в града. Стаята беше уютна, чиста и топла.

В сравнение с положението преди няколко месеца, в живота на Гордън бяха настъпили сериозни промени. В писмото почти не се споменаваше за проблемите, с които се бе сблъскал миналия октомври в Оукридж.