Атанас Славов - Пентаграм

– Чувал съм ги.

– Тази вечер – какво ще кажеш?

– Какво тази вечер? У тях ли?

– Разбира се, че къде другаде? А, ти не знаеш – аз сега съм командир на въздушната гара, разпореждам се с всички полети, а доста калуриси имат собствени самолети. Богати хора! И сега през вечер ме канят, пък аз им пускам по някой частен полет в повече… Или не пускам, то зависи от много работи. Та значи довечера.

– Нищо против. Кога точно?

– В седем, може по-рано, може по-късно, както искаш. За един калурис точността е нещо извън приличието, нали знаеш…

Халбун прощално фрасна юмрук по гръдния си кош, обърна се и с усилие натъпка корема си в тясната служебна кола. Баюн развеселен го изпрати с поглед и се упъти към главния вход. Вътрешната планировка на Фелдстратегиума носеше определен белег на архитектурна патология. За да стигне до нужния отдел, пилотът трябваше да прекоси цялата канцелария – нямаше друг път. И той премина – отново във властта на Предписанието, което го застави равнодушно да погледне към младата машинописка Игис Хоуфа. Девическите пръсти незабавно почнаха да грешат. Игис преглътна и се вгледа в ръкописа. После с трепереща ръка хвана гумата и започна да коригира пострадалия от чувствата текст.

Баюн усети болезнено всичко това с гърба си и ако не беше… но Предписанието вече командваше краката му да го изведат от канцеларията, ръцете му – да затворят учтиво вратата, очите – да погледнат през прозрачната врата към секретарката Йохат.

Тя беше на мястото си във всеки един смисъл. Разпилените екзотични коси почти докосваха масата. Върху лицето ù устните сякаш търсеха спокойствието си, но намираха само тръпното очакване на някакво събитие. И никак не бе трудно да се отгатне какво събитие очакват. Тя изглеждаше потънала в работа, но Баюн не се съмняваше, че е вече забелязан. Той я доближи и отново, както при предишните разговори, усети познатото властно раздвоение. Предписанието го грабваше, формираше по някаква своя рецепта поведението и усещанията му – избутваше на преден план един друг Баюн – властен и хитър, силен и гъвкав, който елегантно се усмихва, с точно движение хваща облегалката на свободния стол, поставя го срещу нейното бюро и се настанява удобно.

– Вие сте непоправим тип, Баюн – каза с плътен глас Йохат. – Не разбрахте ли, че с вашата тактика няма да постигнете нищо?

– Това не е тактика, прелестна Йохат.

– А какво е?

Тя го гледаше непревзимаемо, но Предписанието не се лъжеше – в тона ù присъстваше затаено желание. Добре регулираните емоции не бяха в състояние да победят непреодолимото желание на самката.

– Това е стратегия.

– Не ви разбирам, Баюн!

– Много просто, прелест моя. Вие сте най-изумителната жена, която съм срещал, и без дух да остана, ако си позволя да не ви притежавам!

Той внезапно се изправи, мина зад гърба ù и преди тя да се обърне, потопи пръсти в пищните коси.

– Нямаме друг избор и двамата, скъпа Йохат. Нито аз мога да се откажа от вас, нито вие да ми се противопоставите! Така че колкото по-бързо се примирим със съдбата си, толкова по-скоро ще бъдем щастливи.

– Но, Баюн, как…

– Няма „как“, скъпа, няма как.

И с една силна целувка стратегът приключи всичките ù възражения. После, без да отдалечава лицето си, тихо запита:

– Довечера си дежурна, нали?

– Да…

– От колко часа?

– От полунощ.

Под пръстите на Баюн раменете ù потръпнаха в някакъв сладостен спазъм на ужас, примирение и желание.

– До полунощ – прошепна Баюн, изправи се и без да изпуска от капана на очите си замъглените ù зеници, отвори вратата зад себе си. Той не можеше да знае, че току-що бе разиграл психомодел на поведение, прочетено в най-интимните ъгълчета на Йохатината душа: това бе онзи идеал за мъжка власт, който тя никога не би признала пред себе си.

Баюн отново продефилира край машинописките със студено равнодушие – състояние, поддържано колкото от Предписанието, толкова и от отчаянието. Предписанието се беше върнало в позицията на наблюдател, без да му пречи да разбере до каква степен Игис остава за мечтите и сънищата. И че по-добре ще е да напусне тази област. Надеждите за спокойно семейно гнездо, взаимна и споделена любов – всичко това избледняваше и треперещо отстъпваше пред гръмкия вътрешен глас на Предписанието: „Игис е незначителна машинописка, а Йохат е секретарка на фелдстратега Гарлик – човека, който непосредствено завежда секретната военно-научна документация!“. Трябваше нещо да се прави с тази документация. Баюн още не знаеше какво ще трябва да направи.