Атанас Славов - Пентаграм

Мисълта му подскочи към сватбата и се зае с изчисленията по банкета. Броят на необходимите гости се сумираше с неизбежните роднини. Към тях се присъединяваше радостната цифра на очакваните уважавани лица. И за съжаление – всичко това се умножаваше по стойността на един сериозен обед, където двата десерта далеч не завършват списъка от кулинарни художества. Последната математическа операция малко развали настроението му, но не за дълго. Един път се жени единствена дъщеря!

През това време мама Емалрин довършваше подреждането на сватбените дарове. В просторната кухня беше станало тясно от разположените по масите, бюфетите и пода ценни предмети. Майката грижливо постави една до друга трите вазички, изобразяващи един и същ атлет, подпрял мощните си длани върху нещо като меч или чук. Залюбува се на фино изрисуваното върху порцелана лице (наистина, червените устни на единия бяха изместени малко към бузите, но независимо от това бяха страшно красиви). Върху кушетката трябваше да се подредят дрехите. Прекрасни зелени ризи с розови цветчета, които бе бродирала сама. Сега кърпичките – да отделим наляво с буквите на младоженците, надясно без буквички…

Ненадеен звън прекъсна работата ù. Тръгна към вратата, но чу бързите стъпки на Игис. „Усеща дъщеричката ми мъжленцето си!“ – помисли тя и беше напълно права.

Обичаният Баюн, очакваният Баюн, влюбеният Баюн наистина беше пред входа и възторжено дърпаше верижката на звънеца. Отвътре беше изпълнен с тишина и спокойствие. Вече шести ден Предписанието мълчеше и не се опитваше да управлява действията му. Тази тишина го правеше щастлив. Даваше му възможност да чуе далечния звън в недрата на къщата, хлопването на вратата, бързите нетърпеливи стъпки, които можеха да бъдат само на Игис, неговата съпруга – майката на неговите бъдещи деца!

Когато тя отвори вратата и смутено застана в нейния правоъгълник, Баюн си каза, че си е дошъл у дома. Нежно я погали по рамото – знаеше, че не обича да се прегръщат на обществени места. Дръпна за верижката отново зазяпалия се фил Бу, който отдавна не беше извеждан на разходка и с възмущение следеше полета на една пеперуда. Така че пилотът трябваше да повлече гущера по стълбите към гостната, където го очакваха родителите на Игис.

– Лягай, Бу! – строго каза Баюн, като посочи ъгъла. – Здравейте, господин Хоуфа. Как сте, маминко?

– Благодаря, Баюн-чи, прекрасно се чувствам! Ах, какъв изумителен фил. Какъв породист и колко е мил!

Бащата вдигна замъгления си от банкетни изчисления поглед.

– Да, Баюн, добър фил, изгодно ли го купихте?

– Съвсем изгодно, господин Хоуфа. Подариха ми го.

– Сядай де, Баюн-чи, нали вече може на „ти“? – весело забълбука госпожа Емалрин. – Ела, вече сме сложили масата, ти сигурно си гладен?

– Ама моля ви се – не особено твърдо заяви Баюн, тъй като наистина беше зверски гладен. Идваше направо от работа и едва беше намерил време да вземе Бу, защото Игис много искаше да го види.

– Нищо, нищо, ще хапнеш малко, да видиш как се готви в добро семейство, не е като в ергенска квартира…

Отчаян вик прекъсна домакинята. Във вика на Хоуфа бяха вложени толкова много чувства, че всички замръзнаха по местата си и образуваха следната скулптурна група: Баюн и госпожа Емалрин, извърнати в посока на вика и мъчещи се да разберат какво става. Господин Хоуфа, вперил отчаян поглед в зъбите на Бу, откъдето стърчи нещо бяло. И накрая Игис, втренчена в лицето на баща си с ням въпрос: „Велика съдба, какво става?“.

Баюн пръв разбра какво става. Филът, озовал се в нова обстановка и възмутен от изпуснатата пеперуда, беше решил да потренира в точна стрелба с език. Сега той дъвчеше листчето с банкетните изчисления и невинният му поглед питаше: „Нещо да се е случило?“.

– Бу! – заплашително процеди Баюн.

– Нищо, Баюн, нищо, момчето ми! – бързо заговори Емалрин. – Ах, палавник такъв! – това се отнасяше за фила. – Мирувай, че ще ядеш бой.

Господин Хоуфа понечи да изрази възмущение или нещо подобно, но скришом настъпен от съпругата си, само криво се усмихна.

Скоро инцидентът бе умело забравен. Бу, въдворен в ъгъла, с нестихващ интерес въртеше глава. Господин Хоуфа се зае с реставрация на сметките си, а мама Емалрин се отдаде на сервиране. Гостната се изпълни с фин коктейл от аромати и апетитно подрънкване на чинии. Това накара Баюн да прояви известна небрежност към очарованието на Игис и да наостри ухо към тези привлекателни звуци. За щастие, съвсем скоро през открехнатата врата прозвуча: