Майкъл Крайтън - Конго

Pan troglodytes, шимпанзето

Gorilla gorilla, горилата

Gorilla elliotensis, новият вид горила

Дори и в крайна сметка категорията на видовете и името да бъдеха отхвърлени, той щеше да е постигнал далеч повече, отколкото повечето учени изучаващи приматите биха могли да мечтаят.

Елиът беше като заслепен от собствените си перспективи.

Впоследствие всички бяха наясно, че през онова утро никой не беше мислил със собствената си глава. Когато Елиът поиска да изпрати в Хюстън записа на дишането на горилите през нощта, Рос отвърна, че това е тривиална подробност, която може да почака. Елиът не прояви особена настойчивост; по-късно и двамата горчиво съжаляваха за това.

Дори и когато дочуха грохота на експлозия в далечината, подобна на артилерийския огън преди няколко дни, те пак не обърнаха нужното внимание. Рос предположи, че това бяха войниците на генерал Мугуру, преследващи племената Кигани. Мънро й обясни, че битката се водеше на най-малко петдесет мили от тях, разстояние прекалено голямо, за да го преодолее какъвто и да е звук, но не предложи някакво друго обяснение за шума.

И тъй като Рос пропусна сутрешния разговор с Хюстън, то тя не успя да научи за настъпилите през последните часове промени в геологическите структури, които биха придали ново значение на експлозивните детонации.

Усетът им за опасността беше притъпен от технологията, триумфирала предната нощ; бяха обзети от чувството за непреодолима мощ. Единствено Мънро не се поддаде на измамните настроения. Той провери оставащите боеприпаси. Резултатите бяха повече от обезсърчаващи.

— Тая лазерна система е прекрасно нещо, но тя изразходва мунициите така, сякаш след нея ще има потоп — произнесе Мънро. — Снощи сме изпукали половината боеприпаси.

— Какво трябва да направим? — запита Елиът.

— Надявах се ти да ми дадеш отговор на тоя въпрос — отвърна Мънро. — Нали изследва телата.

Елиът им предаде научното си мнение, че са се сблъскали с нов вид примати. Той сумира анатомичните си открития, подкрепящи твърденията му.

— Всичко това е великолепно и така нататък — коментира Мънро. — Мен обаче ме вълнува всъщност как действат нашите приятелчета, а не как са устроени. Ти самият го каза — горилите са дневни животни, а тези тук са любители на нощния живот. Горилите обикновени са срамежливи животни, които избягват хората, докато тези тук са точно обратното. Защо?

Елиът беше принуден да признае, че не знае.

— Мисля, че няма да е зле да си поблъскаме главите над отговора на този въпрос, особено ако погледнем останките си от боеприпасите — каза Мънро.

Най-логичното място да започнат търсенето на отговора беше храмът с огромната и заплашителна статуя на горилата. Следобедът се върнаха и откриха зад нея поредица от дребни помещения с кубична форма. Рос предположи, че това са били килиите на монасите, служещи на култа към горилите.

Тя предложи едно изчерпателно обяснение.

— Горилите от околната джунгла са тероризирали хората на Зиндж, които са правели жертви, за да ги умилостивят. Монасите са представлявали отделна класа, отделена от обществото. Виж тук, пред входа към коридора с килиите има едно малко помещение. Тук е стоял страж, поставен да държи хората настрани от монасите. Това е било цяла система от вярвания.

Елиът не беше убеден, нито Мънро.

— Дори и религията преследва практически цели — заяви Мънро. — Предназначението й е да носи полза на хората.

— Хората обожествяват онова, от което се страхуват, с надеждата да го поставят под контрол — каза Рос.

— Но как биха могли да контролират горилите? — запита Мънро. — Какво биха могли да направят?

Когато най-накрая намериха отговора на въпроса си, той се оказа малко стряскащ, още повече че стигнаха до него отзад напред.

Минаха покрай килиите и стигнаха до една поредица от дълги коридори, декорирани с барелефи. Посредством инфрачервената си компютърна система успяха да видят релефите, които представляваха сцени подредени в един внимателен порядък също като в учебник с картинки.

Първата сцена показваше серия клетки с горили. Близо до клетките стоеше чернокож мъж с прът в ръка.

Втората изобразяваше африканец с две горили с въжета около вратовете; мъжът държеше свободните краища на въжетата.

На третата се виждаше африканец да обучава горилите в някакъв двор. Горилите бяха завързани за вертикални стълбове, всеки един с пръстен на върха.

Последната картина демонстрираше как горилите атакуват редица от сламени чучела висящи от висок каменен парапет. Сега вече знаеха предназначението на всичко онова, което бяха открили в двора на спортната зала, и затвора.