Майкъл Крайтън - Конго

Всички горили?

Големи горили бял гръб горили душат Ейми бебе души Ейми всички горили души Ейми горили обича Ейми.

Значи среброгърбите горили я бяха подушили, после малките, и накрая всички останали членове на стадото. Това поне беше ясно; той си направи мислена бележка за разширения й синтаксис. А след това дали е била приета в стадото? Какво случва Ейми тогава? сигнализира той.

Горили дава храна.

Каква храна?

Няма име Ейми храна дава храна.

Очевидно й бяха показала инякаква храна. Но дали в действителност я бяха нахранили? Ако приемеше, че стадата от горили не бяха толкова затворени за непознати, както стадата на останалите маймуни, какво ли се беше случило в действителност?

Ейми стои с горили?

Горили обича Ейми.

Да. Какво прави Ейми?

Ейми спи Ейми яде Ейми живее горили горили добри горили Ейми обича.

Значи тя се беше присъединила към стадото, вливайки се в ежедневието му. Дали я бяха приели безпрекословно?

Ейми обича горили?

Горили тъпи.

ЗАщо тъпи?

Горили не говори.

Не говори знак езици?

Горили не говори.

Очевидно тя бе изпитала безсилие при опита си да комуникира с горилите, защото не са знаели езика на знаците. (Езиково обучените примати обикновено изпитваха безсилие и досада когато биваха поместени сред животни които не разбираха езика на знаците.)

Горили добри към Ейми?

Горили обича Ейми Ейми обича горили обича Ейми обича горили.

Защо връща Ейми?

Иска мляко курабийки.

— Ейми, — изрече той, — дяволски добре знаеш, че нямаме никакво мляко или курабийки.

Внезапната му реч стресна останалите. Всички загледаха въпросително Ейми.

Тя остана мълчалива дълго време. Ейми обича Питър. Ейми тъжна иска Питър.

Доплака му се.

Питър добра човешка личност.

Мигайки с очи той сигнализира, Питър чеше Ейми. Тя скочи в прегръдките му.

По-късно той я разпита за повече подробности. Това обаче се оказа бавен и мъчителен процес, главно заради трудностите, които изпитваше Ейми при боравенето с концепцията за потока на времето.

Ейми различаваше миналото, настоящето и бъдещето — тя си спомняше минали събития, и очакваше изпълнението на обещания, но екипът по проекта Ейми никога не бе успял да я обучи да ги различава точно. Тя например не различаваше вчерашния ден от онзиденшния. Дали това отразяваше наличието на скрит дефект в методиката на обучение или беше присъща черта на концептуалния свят на Ейми, оставаше открит въпрос. (Съществуваше и доказателство за разликите в концепциите. Ейми особено се бъркаше при пространствените метафори за времето, такива като „това е вече зад нас“ или „това наближава“. Учителите й разглеждаха миналото като нещо зад тях, а бъдещето като нещо предстоящо. Поведението на Ейми обаче даваше да се разбере, че за нея миналото беше нещо пред нея — защото можеше да го види — а бъдещето беше зад нея — защото все още беше невидимо. Всеки път, когато чакаше с нетърпение обещаното посещение на някой приятел, тя непрекъснато хвърляше поглед през рамото, дори и ако беше обърната с лице към вратата.)

Така или иначе, проблемът с хода на времето представляваше определена трудност при разговора с нея, и Елиът формулираше прецизно въпросите си.

— Ейми, какво се случи през нощта? С горилите? — запита той.

Тя му хвърли погледа, с който винаги го даряваше когато й задаваше въпрос с очевиден отговор. Ейми спи нощ.

— А останалите горили?

Тя не отговори.

— Ейми — изрече настойчиво той, — горилите идваха до лагера ни през нощта.

Идва това място?

— Да, това място. Горилите идват през нощта.

Тя размисли върху думите му. Не.

— Какво каза тя? — запита Мънро.

— Каза „Не“. Да, Ейми, те идват.

Тя остана мълчалива няколко секунди, после сигнализира Неща идват.

Мънро отново запита какво каза Ейми.

— Тя каза „Неща идват“ — преведе отговора й Елиът.

— Какви неща, Ейми? — запита Рос.

Лоши неща.

— Бяха ли те горили, Ейми? — намеси се Мънро.

Не горили. Лоши неща. Много лоши неща идват гора идват. Говорят гърло. Идват нощ идват.

— Къде са сега, Ейми? — запита я пак Мънро.

Ейми се огледа. Тук джунгла. Това лошо старо място неща идват.

— Какви неща, Ейми? Животни ли са? — запита Рос.

Елиът им обясни, че Ейми не може да възприеме абстрактно категорията „животни“.

— Тя мисли, че хората са животни — каза той. — Тези лоши неща да не са хора, Ейми? Да не са човешки същества?

Не.

— Маймуни? — обади се Мънро.