Мънро си имаше собствен опит с вулканите; той беше в Конго през 1968 година, когато избухна Мбути, друг вулкан от Вирунга. Когато предният ден чу резките експлозии, той веднага ги разпозна като бронтидите, все още необяснените явления, съпровождащи наближаващите земетресения. Мънро бе приел, че Мукенко скоро ще изригне, и след като предната нощ видя танцуващия лазерен лъч, той вече знаеше, че по горните склонове на вулкана вече се усещаше надигащата се вулканична активност.
Мънро добре знаеше, че вулканите са непредсказуеми; свидетел на това беше фактът, че развалините на древния град в подножието на един действащ вулкан бяха останали недокоснати в продължение на повече от петстотин години. По планинските склонове можеха да се забележат пресни лавови полета; същото се виждаше и по южните склонове на юг, но самият град бе запазен. Само по себе си това не беше кой знае колко забележително; конфигурацията на Мукенко беше такава, че повечето изригвания се получаваха върху полегатите южни склонове. Но това не означаваше, че в момента опасността беше малка. Непредсказуемостта на вулканичните изригвания означаваше, че всеки момент животът им можеше да се окаже в опасност. Опасността идваше не толкова от лавата, скоростта на която при изчитане рядко надхвърляше походката на спокойно крачещ мъж; щяха да минат часове преди лавата да достигне лагера им. Истинската опасност при вулканичните изригвания идваше от пепелта и газа.
Точно както при пожарите, когато повечето хора в действителност загиваха от натравяне от пушеците, при вулканите повечето смъртни случаи се дължаха на задушаването от пепелта и въглеродния двуокис. Вулканичните газове са по-тежки от въздуха; изгубеният град Зиндж, който се намираше в долина, можеше само за минути да бъде покрит с тежка и отровна атмосфера, породена от мощно изригване на Мукенко.
Въпросът беше с каква скорост Мукенко се движеше към основната си еруптивна фаза. Това беше причината, поради която Мънро така живо се интересуваше от реакциите на Ейми: беше добре известно, че приматите можеха да предсказват геологически събития като земетресения и изригвания на вулкани. Мънро беше силно изненадан, че Елиът, който бъбреше несвързано като маймуна за очакващите го перспективи успееше ли да отнесе замразен горилски мозък в Щатите, не знаеше нищо за това. Още по-изненадан беше от Рос, която със своите обширни знания по геология не бе успяла да разпознае сутрешното падане на пепелта като началото на мощно вулканично изригване.
Рос знаеше, че вулканът набира сили за мощна ерупция. Същата сутрин тя бе направила обичайния опит за връзка с Хюстън; за нейна изненада, предавателните кодове веднага сработиха. След регистрацията на сигналите на скрамблера тя започна да набира обновените данни за експедицията; екранът обаче остана празен и изведе съобщение:
СТАНЦЯ ХЮСТН ЕКСТР СЪБЩН ИЗЧСТ ПАМТТА.
Това беше авариен сигнал за извънредни ситуации; до този момент не й се беше случвало да му става свидетел по време на експедиция. Тя изчисти паметта и натисна бутона за връзка. Няколко секунди сбитото на пакет съобщение се забави, после екранът светна.
КОМПТР ОБОЗНЧЛ СИГНТРА НА МЩНО ИЗРИГВНЕ НА МУКЕНКО НАШ СЪВЕТ НЕЗБВН НАПСНЕТ МСТОТО ЕКСПЕДЦИЯТА СЕ ИЗЛГА НА ОПСНСТ ПОВТРМ ВСЧКИ НЕЗБВНО НАПУСКТЕ МСТОТО
Рос хвърли поглед към лагера. Кахега приготвяше закуската; Ейми клечеше до огъня и ядеше печен банан (беше си извоювавала при Кахега положението на специален гост); Мънро и Елиът си пиеха кафето. Ако се изключеше тънкия слой черна пепел, това си беше съвсем нормално утро в лагера. Тя се върна към екрана.
МЩНО ИЗРИГВАНЕ НА МУКЕНКО НАШ СЪВЕТ НЕЗБВН НАПСНЕТ МСТОТО
Рос хвърли поглед към димящия конус на Мукенко. Да върви по дяволите, реши тя. Трябваха й диамантите; беше изминала прекалено дълъг път, за да се откаже пред самия финал.
Екранът примига настойчиво:
МЛЯ ДАЙТЕ ОТГВОР
Рос изключи предавателя.
С напредването на утрото те усетиха земята няколко пъти рязко да се разтърсва; рушащите се здания изригнаха облаци прах. Грохотът от Мукенко започна да зачестява. Рос не обръщаше внимание.
— Това просто означава, че в страната се въдят слонове — каза тя.
Това беше парафраза на стара геоложка шега: „Който търси слонове, отива в страна, където се въдят.“ Страна със слонове означаваше място, където имаше вероятност да открият минералите, които търсят.
— А който иска диаманти, не трябва да се бои от вулканите — допълни тя, повдигайки рамене.
Читать дальше