Гордън Диксън - Последната енциклопедия

Отстъпи надолу и назад от основата на комина, докато намери място, където можеше да стъпи сигурно, а после свали от гърба си игловата пушка, за да се увери, че предпазителят е пуснат. Беше пуснат и Хал хвана здраво с две ръце пушката за цевта откъм дулото, завъртя я и я запокити нагоре. Тя изчезна от погледа му с далечен трясък върху горния хребет.

Зачака, ослушвайки се. Не се чу обаче шум от някой, който да приближава, за да проучи какво е станало. Хал започна да се катери.

Бяха минали повече от четири години, откакто мускулите му бяха вършили този вид работа и те откликваха твърде бавно. Изкачваше се изключително предпазливо, като проверяваше и препроверяваше всеки хват на ръката си и всяко поставяне на крака си, впил очи в червеникавата, огладена от времето скала само на няколко пръста от лицето му. Докато се изкачваше, старите рефлекси и познатите умения се завръщаха малко по малко. Сега беше подгизнал от пот и ризата лепнеше по гърба и раменете му. Дишаше тежко. Изкачването обаче не ставаше присърце и нещо от по-раншното удоволствие от подобни завоевания на отвесното пространство — ръка по ръка нагоре — се пробуди отново у него.

Най-подир излезе от сянката на комина на горещото слънце, огряло хребета отгоре и легна задъхан там. След малко долетя лек ветрец и приятно го охлади. Дишането му се забави. Огледа се наоколо за игловата пушка и я видя да лежи в обсега на лявата му ръка. Придърпа я към себе си и приседна.

Наоколо цареше пълна тишина. Спокойно би могъл и да е сам в планината. За момент го докосна лекото пръстче на паниката — мисълта, че изкачването на комина му е отнело прекалено много време и нападателите може би вече са заловили отряда. После отблъсна това чувство. Безполезна емоция. Можеше да чуе в паметта си как сухият глас на Малачи му изнася лекция за това.

Стана, като вдигна игловата пушка със себе си. Дишането му пак беше станало почти нормално. Безшумно се затича по дълбокия килим от борови иглички по този хребет в такава посока, че да се озова на място, което е над отряда, разпилял се по долния хребет.

Докато тичаше, ушите му ловяха всеки звук, идващ отпред. Беше изминал съвсем късо разстояние, когато чу гласове и спря да се ослуша. Току зад малката горичка пред него говореха трима души. Сви вляво нагоре по склона и продължи по-бавно и дори още по-тихо. След минута вече можеше да погледне надолу към мястото зад горичката. Видя трима души с конусни пушки, които носеха същите черни униформи, в които бе видял да се обличат пазачите милиционери в Крепост.

Игловата пушка в ръцете му автоматично се озова в положение за стрелба. Те бяха на по-малко от двадесет метра от него, напълно изложени на погледа му и гърбовете им бяха обърнати към него. Търпение , каза тихо в ухото му спокойният глас на Малачи. Той пак отпусна оръжието и продължи да върви успоредно на горния хребет и малко по-високо от него.

Отмина още две групи от по трима човека с конусни пушки, преди да стигне до една група от четирима души, които седяха с пушки в ръцете, надничаха надолу по склона и от време на време стреляха, а един кльощав мъж с широка бяла капитанска нашивка, зашита коса на левия ръкав на бойната му куртка стоеше над тях. Той бе обърнат с гръб към Хал, като останалите.

Милиционерите излъчваха спокойствие и увереност, които разтревожиха Хал. Той се опита да погледне пред ръба на хребета надолу към отряда, ала не можеше. Тихо се обърна и се изкатери по-нависоко по склона, докато най-накрая успя да види поредицата животни и товари по пътеката край долния хребет. Не се виждаха никакви хора и той си помисли, че те разумно са се прикрили всички под ръба на хребета, но после си припомни за продължаващия обстрел от мъжете, покрай които беше минал, както и тези непосредствено под него.

Хал присви очи от яркото небе и за пръв път успя да различи движение на планинския склон над долния хребет. Неколцина от отряда се промъкваха нагоре от едно прикритие към друго, за да нападнат своите нападатели. Докато наблюдаваше, той се съсредоточи върху движението на една тънка, облечена в тъмни дрехи фигура и осъзна, че ги води самата Рух Тамани.

Това беше отчаяна реакция на част от отряда. Милиционерите можеха да си седят и да не бързат да стрелят по изкачващите се. Но това щеше да се случи, когато те за момент се откриеха, тъй като за членовете на отряда не само беше изключително трудно да отвръщат на стрелбата, но и бяха изтощени от изкачването. Въпреки това те продължаваха и изведнъж Хал схвана какво имаше предвид Рух.